Докато умът й го проклинаше, душата й се грееше от страстта на прегръдката му. Спомените, които мислеше, че е пропъдила, нахлуха отново на топли вълни, които я връхлитаха и отмиваха яростта й заедно със съпротивата й. Тя се разтапяше в него, ръцете й се плъзгаха по рамената му, бягството бе забравено. Езикът й срещна неговия и отвърна на възбудата с възбуда. Тя се изгуби в магията на прегръдката му. Ръцете му я притиснаха и обхванаха изпъкналостите на таза й в длани, през нея на талази се лееше възбуждащ екстаз. Целувката се задълбочи и телата им се наместиха едно в друго. Някъде дълбоко в ума си тя се опитваше да си спомни, че това е мъжът, когото се бе заклела, че ще победи, мъжът, който я бе излъгал и щеше да я отвлече от нейния дом. Но атаката на нейните усещания разводниха решението й, докато всички мисли за това какво трябва да бъде, не бяха пометени от бързия поток на желанието й.
Когато Кристофър най-накрая се отдръпна, палецът му нежно докосна бузата й, като очерта линия по нея до челюстта й. Наклони лицето си към нейното. Очите му блестяха потъмнели от силата на страстта му, но в ъгълчетата им играеше нежно разбиране.
— Довечера ще поправя грешката си. Ще ти кажа каквото мога за това, което се случи.
Като си припомни обещанието да се съпротивлява на всяка крачка, Ариел бе покрусена колко лесно я бе отклонил от целта й. Отдръпна се, завъртя се на пръсти и преполови пътя до вратата, когато Кристофър я последва.
— Не си помисляй дори и за секунда да влизаш в стаята ми, лорд Стонтън. Ще пищя колкото могат да издържат дробовете ми и Зиад ще те разсече на две, преди дори да попита защо. Не се подмамвай от привидната му мудност и отстъпчивост. Би дал, без да се замисли, живота си в моя защита.
— Не се съмнявам, Ариел — отвърна категорично Кристофър. — Исках да те поканя на вечеря. Ще дойда да те взема в осем.
— Няма да вечерям с теб — надменно отсече тя. Ръцете й трепереха, докато стискаше гънките на панталоните си, но не му позволи да види колко я бе обезкуражил.
— Ще бъда тук в осем. Ясно ли е?
— О, съвсем ясно, лорде и господарю мой — отвърна язвително Ариел. — Вероятно ще бъде най-добре да доведеш няколко бухарци все пак. Това ли е единственият начин да ме принудиш да се пригодя и към най-дребното ти желание. Една моментна целувка няма да промени начина ми на мислене. Не искам да се омъжвам за теб, и нищо няма да промени решението ми. А сега ще бъдеш ли така любезен да махнеш ръце от вратата ми? Бих искала да остана малко сама.
— Само още нещо, Ариел — каза той, като отстъпи настрани.
— Да? — попита тя раздразнено.
Кристофър й се усмихна язвително.
— Въпреки всичко, което казваш, ти наистина ме желаеш. Целувка като тази не лъже.
Ариел затръшна вратата с всичка сила, като се завъртя, щом прекрачи прага на стаята. Да бъде проклет дано! Да бъде проклета и тя, че му позволи да я целуне. Това никога нямаше да се повтори, зарече се тя. Ще бъде готова да се бори с него на всяка крачка, докато той толкова се умори да се занимава с нея, че не помоли Мохамед да анулира споразумението. И нищо, нищо няма да я принуди да му се отдаде. Кристофър Стонтън ще научи, че не може да я насили да се омъжи за него, нито пък да я подмами да го направи. Ще се разкайва за деня, в който бе изтъргувал лъжите си за нейната целувка.
Глава 9
Полускрита от издигащи се на вълни облаци от пара, Ариел лежеше гола върху скамейката от мрамор на черни жилки в банята на харема и слушаше възбуденото бъбрене на Кармела.
— Жените говорят само за това! — продължи тъмнокосата испанска наложница. — Мина твърде много време от последната Фантазия; всички очакват с нетърпение празника.
Ариел се концентрира върху разговора и за момент се опита да забрави, че не успя да говори със своя настойник и че по закон все още можеше да бъде сгодена. Тя прокара пръст по лицето си и освободи дългите кичури коса — затворници на влажната горещина, — които бяха прилепнали по мокрите й бузи.
— Да, наистина, доста време мина от последната Фантазия — съгласи се Ариел, като седна, за да погледне Кармела.
— Моята циганска кръв кипи от възбуда! Мъже, коне, оръжия! Напомня ми на керван — храната, празнуването… — Кармела въздъхна. — Само да имаше малко вино, за да промия всичко с него. И един мъж — тъмен, галантен кавалер, който да ме отнесе на своя жребец.
— Не беше ли това начинът, по който в края на краищата се озова в харема? Мисля, че си доста далеч от галантните кавалери, които коленичат в краката ти.
— Кълна се в светата майка Мария, никога няма да простя на Паоло, че ме продаде на този мръсен търговец на роби само за да напълни кесията си с няколко песети. Твърдеше, че ме обича!