Ариел потръпна вътрешно, въпреки топлината на банята:
— Съжалявам, Кармела, каза ли нещо?
— Казах само, че изгаряш от пламъка на свещ.
— Фантазията ли имаш предвид?
— Не, гъско такава, твоя възлюблен. Наистина ли смяташ, че щеше да ти каже, че е херцогът, когато току-що си му съобщила, че не искаш нищо от него? Ариел — каза Кармела, като преметна тежката черна коса върху мокрото си рамо, — само мъж, който иска да те види да се гърчиш като червей на рибарската кука, би ти се разкрил след това.
— Не се сърдя за това, че не ми е казал на бала или в градината след това. Нямаше никакво време — отвърна Ариел. — Но на езерото за срещи, Кармела, бе като… — Тя се поколеба, без да бъде сигурна дали иска да изрече мислите си на глас. Той толкова я привличаше. Това отиваше отвъд договора, който бяха сключили, си призна тя, въпреки че честта й бе накърнена. Тя бе пожелала да я целуне. Без малко да извърши същата грешка в преценката си като Кармела. Нейните буйни романтични желания не я бяха довели до нищо друго, освен до живота на пленница. Кристофър не бе нищо друго, освен още един Паоло. Ариел няма да направи същата грешка като Кармела и да остане заключена зад красивата фасада единствено с отчетливите си цветисти спомени. Никога повече няма да му се поддаде, нито ще позволи докосването му да промени целта й.
— Предавам се!
— Какво? — попита Ариел озадачена от неочаквано острите думи на Кармела.
— Днес с теб не може да се говори. Умът ги витае някъде сред палмовите листа. Впрочем, стига ми толкова къпане. Не мога да лежа тук цял ден в упойващата мараня, чакайки повикването на султана като останалите жени. Трябва да правя нещо, дори само да сменям туниката си седем пъти на ден.
Ариел се усмихна на необузданата енергия на своята приятелка.
— Ще се видим на Фантазията тогава.
— До утре преди залез. При палатките на харема — извика Кармела и голото й зряло тяло се скри в парата. — И приятно изкарване с твоя лъв довечера.
Ариел се намръщи. Вечерта настъпваше твърде бързо, а тя не бе успяла да изпрати дори съобщение на своя настойник. Докато брачният договор все още бе валиден, по закон Ариел оставаше обвързана с Кристофър и неговите желания. Подтикната от тази мисъл, тя бързо се надигна от скамейката и си проправи път между наложниците с изцъклени погледи, които се разплуваха полупотопени във ваните топла вода. Кармела бе права, помисли си тя с тъга. Баните бяха прекалено хипнотизиращи и успокояващи. Човек можеше да загуби всякакъв интерес към живота навън и да се остави животът да го води за носа.
Тя няма да бъде водена, помисли си Ариел, докато мълчаливо пое кафтана от одалиската на вратата. Имаше още няколко часа преди вечерята. Ако султанът се бе затворил за своите срещи, поне ще говори с Язид. Той бе обещал да й помогне; вероятно имаше вече някакъв отговор.
Времето летеше. Слънцето хвърляше розово сатенено покривало върху небето, когато имамът призова правоверните за вечерна молитва. Ариел легна върху възглавницата в стаята си и лактите й потънаха дълбоко в пухения пълнеж, а пръстите й забарабаниха нетърпеливо по бузата. Защо се бавеше толкова! Два часа бяха изминали, откакто Зиад се бе върнал със съобщението на Язид, че ще говори с нея. Явно имаше проблеми с договора. А ако това беше така, Язид трябваше да успее да я отърве от обещанието за женитба. Тя няма да си позволи да повярва в нещо друго. Така трябва да бъде. Но непреклонният отказ на Кристофър настойчиво се намесваше в мислите й и тя не се чувстваше така уверена, както сутринта.
Ариел се обърна по гръб и погледна навън към творението на Аллах. Сърцето й се стегна от болезнения копнеж по неговата красота. Как изобщо някога би могла да напусне Мароко с неговата изумителна палитра от оранжево, лимонено и лазурно синьо? Цялата му красота, всичките хора, които й бяха скъпи, висяха на конец, което изтъняваше с всяка изминала минута. Какво щеше да стане със Зиад, ако тя не бъде тук. Ами Чедила? Ще бъде хвърлена отново сред наложниците, където й се подиграваха, че се е привързала към Ариел. Тримата бяха едно семейство. Без съмнение те се нуждаеха от нея, както тя от тях.