— Занимаваш се прекалено много с работите на моята страна — отвърна Язид.
Кристофър равнодушно сви рамене.
— Имам залог в решаването на вашите работи. В крайна сметка имам задължения към своя крал и се отнасям много сериозно към целесъобразното изпълнение на неговите желания.
— Договорът е гарантиран. Погрижил си се доста умело за това. — Объркана от погледа на Язид, насочен към нея, тя погледна към Кристофър.
— Надявам се, че е така — заяви Кристофър с глас, пропит със сарказъм. — Докато обаче не бъде подписан и не го видя в ръцете си, съм сигурен, че няма да имаш нищо против сам да се грижа за делата си — въпреки че те, както виждам, са на твое разположение — добави той, забивайки острието на презрението си още по-дълбоко.
Ръката на престолонаследника полетя към украсената със скъпоценни камъни кама, мушната в широкия сатенен колан на неговата роба, като пръстите му бяха побелели от ярост.
— Ти засягаш честта ми, невернико — изсъска той през стиснати зъби. — И тази на баща ми.
— Не, мула Язид. Аз съм просто загрижен за договора на крал Джордж. Изпитвам най-дълбоко уважение към баща ти. — Кристофър неочаквано се усмихна. — Но това, което мисля, няма никакво значение, нали? Ако не съм забравил, коранът учи, че само Аллах може да бъде твой съдник.
Ръката на Язид се отпусна върху дръжката съвсем леко, но гневът му увисна във въздуха като предвестие за буря.
Ариел наблюдаваше промяната с нарастващо трепет. Кристофър й напомняше на умел укротител на змии, който примамваше съскащата, разярена кобра от тъмната кошница. Язид бе неговата змия и Кристофър се забавляваше с нея, предизвикваше я, след това отстъпваше, като подлагаше на изпитание границите на търпението му и изучаваше недостатъците и силата му.
— Тогава нямаш работа тук, лорд Стонтън — предизвика го Язид.
— За нещастие имам работа тук. Разбираш ли, дойдох да взема със себе си нещо, което ми принадлежи. И за моя голяма изненада го намирам в твое владение.
— Ариел не желае твоята закрила. Тя намира моето присъствие за по-приятно.
— Независимо от това аз имам документи, които доказват, че тя е моя — коментира с леден глас Кристофър. — Сигурен съм, че знаеш по-добре, отколкото подозирам, тяхната достоверност.
С пребледняло лице Ариел зяпна недоумяващо в Кристофър. Как смееше да говори за нея като за собственост! Презрението й към Кристофър Стонтън заради неговата измама можеше да бъде описано като антипатия в сравнение с черната омраза, която забуча в ушите й в този миг. Тя отвори уста с намерение да избълва убийствена тирада, но челюстта й безмълвно увисна в недоумение при отговора на Язид.
— Вземи я — хладно каза той. — Имам да върша по-добри неща от това да си губя ценното време с една жена. — Последната му дума изразяваше такова пренебрежение, че Ариел реагира сякаш бе ударена през лицето. Вцепенена, тя наблюдаваше как Кристофър едва забележимо кимна с глава към Язид. Миг по-късно той бе до нея и ръката му я стисна за лакътя като в менгеме.
— Да вървим — нареди той, стиснал здраво зъби.
Тя дори не направи опит да се помръдне, като упорито отказа да се подчинява и на най-малката му заповед.
— Вече ме изкарваш от търпение, Ариел — предупреди я той. — Няма да разчитам още дълго на твоя добър късмет.
— Нямам намерение да отивам никъде с теб.
— Ти много ясно ми даде да разбера това тази сутрин.
Язид скръсти ръце, докато ги наблюдаваше със самодоволство.
— Май не можеш да се справиш дори с една млада жена, лорд Стонтън? Сега разбирам защо Кристофър има толкова малко жени.
Без да поглежда назад, Кристофър я грабна и понесе извън стаята.
Задъхвайки се от възмущение, Ариел се бореше да се освободи, като сипеше всякакви злобни проклятия.
— Надут, егоистичен син на улична дрипла! — изсъска тя през стиснати зъби, като едва спираше да си поеме дъх. Тирадата продължи с неотслабваща сила. Колкото по-явно я пренебрегваше той, толкова по-сурово го нападаше тя. Обхватът на речника й би впечатлил възпитателите й, ако можеха да станат свидетели на сцената. Кристофър обаче вървеше по коридора в ледено мълчание. Най-накрая вършеещите й крака се прицелиха в пищяла му.
Той я пусна безцеремонно на пода и я остави да си възвърне сама баланса.
— Аз не съм едно от твоите притежания! — рязко изрече тя и грабна чехъла, който бе изпуснала, когато Кристофър я освободи. — Нито съм непослушно дете, за да бъда откарвана за наказание!