Ариел въздъхна и насочи мислите си към целта си. Нямаше много време да се спотайва тук, в сянката. Колкото и да беше съсредоточена в търсенето на херцога, Ариел хвърляше постоянно поглед и към двамата огромни африкански пазачи, които бяха застинали десетина метра по-нататък между колоните с ятагани, проблясващи в пурпурни ножници. Не можеше да стои дълго в опасна близост до двамата бухарци от Черната гвардия.
От мястото зад колоната тя можеше да види повечето от танцуващите в залата. Един по един прецени мъжете, като ги отхвърляше в същия порядък. Нито един от тях не приличаше на човека, когото търсеше. Ариел не знаеше нищо за херцога, но затова пък знаеше доста неща за съпрузите, които султанът бе подбрал за принцесите. Накрая насочи вниманието си към мъжете, които разговаряха и пиеха покрай колонадата, и погледът й се прикова върху мъжа, който стоеше на не повече от два метра разстояние.
Облечен в елегантен маслиненозелен брич и дантелена жилетка, той бе около петдесетгодишен. От жабото му стърчеше диамантена игла и той се държеше с грациозност, която издаваше неговото положение и възпитание. Изглеждаше най-вероятният кандидат от всички, които бе видяла досега, така че Ариел го огледа внимателно и се опита да разбере нещо за характера му от премерените жестове, които той си позволяваше.
Беше потънал в разговор с някакъв много по-млад мъж. Наклонил се напред, той съобщаваше нещо с бърз шепот, а младият човек отмяташе глава назад и се смееше. Това бе дълбок, изпълнен със сила мъжки смях, който издаваше приятна самоувереност. Вниманието на Ариел се насочи към него, семената на любопитството й разцъфтяха в жив интерес, а след това в тревога, когато той погледна право към нея и я прониза с наситено сините си очи, в които нямаше нищо от смеха в гласа му.
Тя се скри зад колоната, но една от пантофките й се закачи за мраморната издатина. Ариел я задърпа в безуспешен опит да я освободи, след това я изпусна и се хвана за колоната, за да запази равновесие. Но петите й не можаха да се задържат на тесния ръб и тя започна да се спуска към основата. Ръцете й се плъзгаха по гладкия мрамор и не намираха място, където да се хванат. Ариел загуби напълно равновесие и започна да размахва ръце из въздуха, като се опитваше да открие нещо, което да й помогне да се задържи. Накрая пръстите й напипаха нещо податливо и меко и тя ги заби в плата, придърпвайки го със себе си, докато падаше надолу. Чу сърцераздирателен трясък на счупен кристал и затвори очи в отчаяна молитва. Дано бухарците не ме видят, молеше се тихо тя. Всичко друго, само не и това унижение. Готова за най-лошото, тя се канеше да побегне веднага щом докосне пода.
Тогава, вместо да се приземи на мозаечния теракот, внезапно тя бе изправена рязко и поставена грубо на крака, заклещена между колоната и една снежнобяла ленена риза.
— Какво, за бога, мислиш, че правиш? — Кристофър гледаше жената в обятията си със студено подозрение. Стройната й фигура трепереше под пръстите му, но въпреки това тя го изгледа с високомерно презрение. Очите й излъчваха гордо предизвикателство, принуждавайки го да я подложи на разпит. Това бяха изключителни очи, с цвят на индийско орехче — кехлибар, примесен със злато, — сякаш ръката на Бог ги бе докоснала и посипала с този скъпоценен прах, а след това ги бе очертала с гъсти златни мигли. Между пръстите му се показваше кичур медено жълта коса. Той я беше хванал за голото рамо и сега повдигна главата й нагоре, за да открие изящен врат под коприненото було.
Дори и с було, нямаше съмнение, че тя бе рядка красавица, и той потисна желанието си да повдигне ефирното покривало и да се наслади на цялото великолепие на лицето й. Вместо това Кристофър хвана още един кичур от косата й и придърпа главата й още по-назад.
Сълзи на болка замрежиха очите й, когато тя го погледна.
— Бухарците — каза Ариел тихо, но настойчиво.
Той я измери със скептичен поглед, след това се обърна към двамата стражи. Те проявяваха неочакван интерес към това, което ставаше около колоната, и се намираха на не повече от три метра. Кристофър се обърна отново към нея. Очите му я пронизаха с преценяващ поглед.