— Вие? Защо пък ще направите подобно нещо за мен?
— Аз съм тук, за да помогна за сключването на договора. Освен това ти вярвам.
— Ще говорите ли с херцога? Познавате ли го добре?
— Познавам го по-добре от всекиго.
— Каква е вашата цена? — попита тя и златистокафявите й очи изведнъж станаха предпазливи.
Кристофър повдигна едната си вежда от изненада. Значи тя бе помислила, че предложението му е чисто търговско. Така да бъде, реши той. След като се канеше да й помогне да избегне женитбата, която нито един от двамата не желаеше, тогава неговата цена щеше да бъде да опита вкуса на това, от което се отказваше.
— Една целувка.
— Какво?
— Целувка. Това е най-ниската цена, за която съм съгласен да накарам херцога да се откаже от споразумението. — Той я наблюдаваше внимателно, като преценяваше кога да продължи. — Нали именно това искаш?
— Да. — Ариел не се поколеба нито за секунда. Всичко изглеждаше толкова просто. От нея се искаше само една целувка и утре тя щеше да бъде свободна да остане във втората си родина.
Той докосна бузата й, една нежна милувка, която я накара да потрепери. В края на краищата това беше само една целувка, напомни си тя, но трепетът остана в нея като предупреждение, че връщане назад няма. Ариел го погледна. Под лунната светлина той изглеждаше повече като скулптура, отколкото като човек. Полумесецът посребряваше падащата му на вълни коса, а сенките оформяха причудлива картина на лицето му, която подчертаваше дълбоките му очи и силната му челюст. За миг тя си го представи на върха на някоя пясъчна дюна в мароканската пустиня, западния вятър, който разрошва тъмната му коса като пръсти на игрив любовник. Поразена от този чувствен образ, Ариел изхвърли това видение от мислите си.
Когато отново погледна нагоре, не можеше да обърка изражението на лицето му. В него тлееше желание. Въпреки опасенията й една малка част от нея омекна, стана податлива и открита за обещанието, което прочете на лицето му. Тя бе готова да плати цената, която искаха от нея, и да получи желаното. Нямаше никакви съмнения, че той щеше да успее да убеди херцога. Не изглеждаше като човек, който може да се ангажира с празни обещания. Устата му беше близо до нейната, топлият му дъх галеше страните й. Ариел притвори очи в очакване устните му да я докоснат. Ръцете му я обгърнаха като топло одеяло и той я придърпа към себе си. Тя изпъна рамене назад, извивайки се като дъга в него, докато устните му се съединиха с нейните. Той обгърна извивката на устните й, изпращайки топла тръпка надолу по гръбначния й стълб. След това в нея избухна вулкан от горещи, вибриращи цветове. Целувката му ставаше по-страстна и я принуждаваше да му отвърне. Тя се притисна към тялото му, като се разтапяше в него сякаш в разтопена лава. Пръстите й освободиха кръста му и залазиха по фината тъкан на ленената риза, промъквайки се през гънките на жакета, докато стигнаха до врата му.
Кристофър я придърпа още по-плътно до себе си и тя почувства нарастващия натиск на неговата мъжественост върху крака си. Дъхът й секна в гърлото и от него се изтръгна меко, еротично стенание, когато мускулестото му тяло раздразни връхчетата на внезапно напрегналите й се гърди. Значи именно за това говореха в харема. Преживяването, заради което живееха всички, усещането, че си притискана толкова страстно. Очарованието да харесваш и да бъдеш харесвана.
Ухание на жасмин изпълваше нощта. Листата шумяха в прохладния пустинен въздух. Ариел като че ли възприемаше всичко наново, настроена по един невероятен начин към света, начин, за който не предполагаше, че е възможен. Тя се чувстваше опиянена и въпреки това жизнена като никога преди, сякаш цялото й същество се бе сляло с този мъж в горещината на споделената им близост.
Внезапно на не повече от метър от мястото, където стояха, се разнесе шум от стъпкани листа. Ариел замръзна. Дъхът й спря в гърлото, леден страх сграбчи сърцето й. Устните му се бяха отдръпнали и на тяхно място се бе появил предупреждаващият му пръст, все още от топъл от допира с тялото й. И докато стоеше неподвижна, разумът — студен и порочен — изхвърли паяжината на желанието от съзнанието й. Една целувка. Това трябваше да бъде само една целувка. Но се оказа нещо, заради което можеше да загуби главата си, ако я откриеха. Не й беше хрумвало, че можеха да ги открият, или че една проста целувка можеше да продължи толкова дълго или пък да се превърне в нещо със същото име, но със съвършено различно значение.
Човекът, стоящ от другата страна на глицинията, със сигурност беше бухарец. Но дори и да не беше — това нямаше никакво значение, помисли си тя, обзета от внезапна истерия. Ако ги откриеха, нямаше да има защо да се тревожи повече за английския херцог. Щеше да бъде побита с камъни от обитателите на харема или натирена в пустинята. Тогава какво полза щеше да има, че се е освободила от задължението за брак, с горчивина си помисли тя.