Кристофър се отпусна едва когато мароканецът подмина храста. Тежката и сладникава миризма на опиум не оставяше никакви съмнения, че човекът нямаше и представа за тяхното съществуване. Въпреки това Кристофър бе ядосан на себе си. Тя беше повереницата на султана — жената, за която той отказваше да се ожени и която току-що бе обещал да освободи от всякакви брачни задължения. Какъв глупак беше да я целува именно тук, в двореца на великия мула. Последното нещо, от което имаше нужда, бе да го убият за насилие над повереницата на султана. Протегна се за ръката й с намерението да я придружи, до който си избере изход от градината, но тя я издърпа. Ариел отказваше да го погледне, но той я принуди да повдигне глава.
— Утре сутринта ще имам отговор от херцога — каза й той. — Ще се срещнем по пладне в конюшните.
Тя се обърна настрани, без да отговори нищо. Щеше да избяга, ако не я беше хванал за ръката и придърпал отново към себе си.
— Ще бъдеш ли там?
— Ами ако не бъда?
— В такъв случай херцогът ще подпише брачното споразумение.
— Дори не знам как се казвате.
— Името ми е Кристофър Стонтън.
— Ще бъда там, мистър Стонтън — отвърна тя.
— А твоето име? — настоя той, раздразнен от пренебрежителното й отношение.
— Ариел.2
— Въздушна фея — изрече Кристофър на нощта, защото Ариел бе изчезнала, стрелвайки се като чучулига в тъмния проход на един от съседните коридори.
Глава 3
Меката утринна светлина проникваше в стаята на Ариел през решетките на балконска врата. Огънят вече пращеше в камината и закуската, състояща се от портокалови резени, поръсени с дарчин, и бадемови сладкиши, лежеше на сребърен поднос пред нея. Но когато седна в леглото и опря колене до брадичката си, Ариел осъзна, че не може да се наслаждава на прекрасната утрин. Картините от предишната нощ запълваха съзнанието й и под кожата на лицето й сякаш забушува огнен поток. Ариел се навъси и отметна одеялото встрани. Каква глупачка беше, че му се довери. Човек не трябваше да има вяра на никой англичанин.
Той не просто я беше целунал. Целувките, за които чуваше да говорят в харема, бяха нещо сладко и изпълнено с нежни обещания. Неговата приличаше по-скоро на нападение с нарастващата си взискателност и жадна страст, която бе взривила сетивата й подобно на пясъчна буря. Бе изчерпала нейните резерви, пречупила волята й и извадила на бял свят неподозирани емоции. Страхът й се превърна в ярост, когато си спомни безцеремонната заповед на Кристофър Стонтън да се срещнат в конюшните по обед. Устните й все още бяха топли от целувката им, когато той предяви наглите си претенции, сякаш самият той бе благородник, а тя — негова собственост.
Арогантен неверник! От момента, в който го срещна, той й бе отправял само искания. Искаше да разбере коя е тя и я обвини, че го шпионира. Дори се закани да я предаде на бухарците! Казаното от Язид беше вярно. Неверниците не бяха нищо друго, освен надути чакали, които обядваха с остатъците от храната на почтените хора. Но тя имаше нужда от този чакал. Целувката беше нейната част в сделката и тя я заплати. Вече не му дължеше нищо, докато той й оставаше длъжник. Дължеше й неговата част от съглашението, изпълнението на обещанието, че ще убеди херцога на Ейвън да се откаже от натрапения му брак. Беше казал, че познава херцога по-добре от всеки друг. Сигурно не говореше празни приказки, когато заяви, че може да разубеди своя приятел от сключването на този брак. Беше арогантен, помисли си тя, но не правеше впечатление на човек, който може да сключи споразумение, без да изпълни клаузите му.
Ариел се втренчи в пламъците, които поглъщаха утринната прохлада, и започна да успокоява наранената си гордост. Без значение какво се бе случило предишната нощ, тя нямаше да му позволи да я насилва. Беше сключила тази сделка съвършено доброволно. Добре, щеше да се срещне с него в конюшните. Щеше да получи дължимото и след това въобще нямаше да погледне Кристофър Стонтън.
— Добро утро, я хагга. — Рима се появи на вратата и започна да изучава закуската на Ариел. Видя, че дори не бе докосната, затова дръпна подноса настрани и прекоси стаята, за да отвори широко вратите на балкона. Слънчевата светлина нахлу през широкия отвор, а с нея в стаята проникнаха и мелодичните звуци от инструментите долу в градината. Ариел се измъкна от леглото, взе си един бадемов сладкиш и сок от папая, след което излезе на балкона. От двете страни градината бе обкръжена от двореца, а една висока решетка със заострени пики я отделяше от външния свят. Ариел сложи ръце на перилата и се загледа в наложниците и техните деца, които започнаха да изпълват градината под зорките погледи на охраняващите евнуси.