— Предполагам, милорд, че Харлоу ви е казал за трите жени.
— Да — отговори Брант. Ако Хъксли старши искаше да прави от това драма, той нямаше да му помага.
— Хм — произнесе Реджиналд Хъксли. Това бе единственият знак, че е разочарован от студената му реакция. — Всъщност, само двете млади дами имат някакво значение. Дафни Клер Ашърууд и Лусила Майтер. И двете са ваши далечни братовчедки, милорд. По-далечни родственички още не съм открил. Вместо да чета завещанието на дядо ви, което, трябва да призная, е доста многословно, ще ви го обясня.
— От Харлоу разбрах — подзе Брант бавно, — че наистина няма за какво да се притесняваме. И ще бъда откровен с вас, сър. Дойдох в Англия единствено заради майка ми.
— Може би трябва да започна с едно извинение, милорд. Ще ви призная, че премълчах някои неща, каквито бяха указанията на покойния лорд Ашърууд. Виждате ли, вашият дядо Кларънс много държеше да дойдете в Англия и аз трябваше да използвам всички възможни средства, за да ви доведа тук.
— В такъв случай, сър — продума Брант много тихо, — предлагам ви да продължите с обясненията си. Предполагам, че ще напусна Лондон скоро, много скоро.
— Е, да, действително, милорд — съгласи се Хъксли старши. — Първо, скъпата сладка Дафни Клер, много добре възпитана млада дама. От друга страна, Лусила Майтер е… ами съвсем друга птица. Точно вчера чух, че вече се е освободила от германския си съпруг — всъщност, развела се е още преди старият лорд да почине, и ще се върне в Лондон, когато се възстанови от своето… ъъъ… разочарование в Южна Франция.
— Не сте ми казали! — подскочи Харлоу много оскърбен. — Аз обясних на Брант, че тя е още омъжена!
— А, не съм ли? Е, сега вече знаеш, моето момче.
— Какво общо имат те с мен? — попита Брант със заплашително тих глас. — И с тези условия?
Златната писалка бавно се спусна от носа на Стареца и той се наведе напред във фотьойла си. Проницателните му очи блестяха иззад стъклата на очилата.
— Накратко казано, милорд, всъщност старият лорд остави известна сума. След всички данъци тя възлиза на около четиристотин хиляди лири, което би трябвало да е към половин милион долара.
— Сър! — почти изкрещя Харлоу и скочи от стола си. — Не сте ми казали!
— Е, моето момче, сега вече знаеш. Така че седни. Сега, милорд, вие ще наследите всичките пари и имението Ашърууд, ако…
— Ако?! — Брант имаше желание да се хвърли на бюрото на Стареца и да го удуши. До гуша му бе дошъл с тъпите си гатанки!
— Ако се ожените за Дафни Клер Ашърууд, скъпата сладка млада дама.
Брант се вторачи в него, вдигнал невярващо вежди.
— Не е ли ясно, милорд?
Пълен абсурд, помисли той и кимна, стиснал устни.
— Много добре. Сега слушайте внимателно, сър. Това е… ъъъ… съвсем подробно и съвсем точно. Ако откажете да се ожените за Дафни, вие, милорд, не получавате нищо, Дафни получава само петстотин лири, Лусила получава половината пари и имението, а останалата половина от наследството отива за благотворителни цели, в любимата на стария лорд Фондация за изоставени деца от чужбина.
На Брант за миг му се прииска старият лорд да е тук. Дъртият му глупак!
— Ясно ли е, милорд!
Още по-голям абсурд, реши Брант и продума:
— О, да, съвсем ясно! — Облегна се и скръсти ръце пред гърдите си. — Нямам търпение да чуя останалото.
Хъксли старши не обърна внимание на сарказма му.
— Сега, от друга страна, ако се случи невъзможното и Дафни откаже да се омъжи за вас, тогава вие не получавате нищо, Дафни получава само сто лири, а Лусила наследява всичко.
Брант го погледна още по-втренчено, после изведнъж отметна глава и избухна в смях.
— Струва ми се, че ме разбирате добре! — Стареца изглеждаше шокиран. — Наистина, милорд, трябва да знаете, че наследството не е установено по определена линия. Старият лорд Ашърууд е можел да направи с него каквото пожелае.
Значи, опита се Брант да се ориентира в лабиринта от налудничави условия, ако се оженеше за онази пуйка Дафни — скъпата сладка млада дама, получаваше пари, имение и съпруга. Ако откажеше да се ожени за нея, той не получаваше нищо и Дафни практически не получаваше нищо. А, Лусила! Ако Дафни откажеше, той пак не получаваше нищо, а Дафни я натирваха със сто лири в джоба.
— Господи! — измърмори Брант. — Дядо ми трябва да е бил луд! — Вдигна очи към Стареца и попита: — Какво значи, че унаследяването не е установено?
— Ах вие, американците!
— Означава, Брант — намеси се Харлоу, който искаше да помогне с нещо за развръзката на драмата, — че старият лорд Ашърууд не е бил длъжен да завещае на следващия мъж в рода нищо друго, освен титлата. Според закона той е можел да направи с парите и с имението каквото си поиска.