— Не, не възразявам.
Каменните стъпала бяха подбити. Надяваше се, че в Англия има каменоделци, които знаят как да ги поправят и къде да намерят нужния вид камък.
— Е, добре. Искаш ли да разгледаш отвътре, Брант?
— Да.
Стори му се, че Харлоу го гледа малко странно, ала не го интересуваше. Наистина, Харлоу едва ли би могъл да чете мислите му.
Древният горски дух пооправи редкия си посивял кок и ги поведе през огромния коридор, покрит с черни и бели мраморни плочи. Дали има специални машини за почистване и полиране на мрамор, зачуди се Брант. Таванът бе просто долната страна на покрива, висок дванадесетина метра. Точно насреща имаше красива стара вита дъбова стълба, водеща към втория етаж. Той се приближи и погали гладкото дърво. За миг бе сигурен, че усеща топлината от ръцете, които стотици години са докосвали тези перила.
— Това тук е оръжейната — съобщи госпожа Мълроу без капка страхопочитание в гласа.
Брант неохотно я последва, мина през шестметровата порта и затаи дъх. Никога не си беше представял, че може да съществува такава стая. Тя бе поне дванадесет метра дълга и около седем-осем метра широка. Имаше богато украсен таван, камина в далечния край, тесни високи прозорци и много странна смесица от мебели. Ризници, някои от тях с липсващи части, стояха или седяха покрай стените като пияни войници. Боздугани, пики, лъкове, бойни брадви и различни други средновековни оръжия, чиито имена Брант не знаеше, бяха закрепени по олющените стени над пияните войници. Една бойна брадва очевидно по някое време бе паднала и ударила долната ризница по шлема, след което отново е била окачена на стената малко накриво. Брант тръгна да разгледа един странен средновековен стол, спъна се в килима и полетя.
— Внимавай! — извика Харлоу. — Тук не е безопасно.
Брант се освободи от ръката му, усмихна се на съсухрения смях, който се изтръгна от Древния дух, и започна да оглежда по-внимателно. Господи, колко работа имаше да се свърши! Как например се сменяха части на ризници? Не можеше да си представи да отиде в универсалния магазин и да поиска желязна ръка номер четирийсет и две. Камината бе достатъчно голяма, за да се опече в нея цяла крава и толкова почерняла, че приличаше на огромна тъмна пещера. Тежките дъбови мебели изглеждаха така, сякаш не са били полирани поне два века.
— Оу, милорд — скастри го госпожа Мълроу със заповеднически тон, — време е да разгледате и останалото. Не може да прекарвате по цял ден във всяка стая. Онези мързеливки са в кухнята и сигурно пият чай, като ме няма да им нареждам какво да правят.
Брант се изкуши да отдаде чест на Древния дух.
На първия етаж имаше още десет стаи, между които една дълга и тясна столова, напомняща приказки за свещи и духове, голяма бална зала с пръснати из нея тежки викториански дивани и Златния салон. Когато влезе в него, той отново изпита онова странно, неспокойно чувство. Не знаеше почти нищо за архитектура, но в тази стая усети как поколения наред са се трудили с любов. Тук нямаше разруха, нямаше мирис на прах и олющена боя. Тя бе светла, широка и, както забеляза, би изглеждала много просторна, ако проклетия бръшлян се разчистеше от прозорците. По корнизите на тавана имаше херувими и разни други фигури, а камината бе от великолепен светъл мрамор, който някой глупак бе позлатил. Мебелите бяха разположени в малки кътове за разговори, всеки от различна епоха — нежно бели със златни орнаменти до прозореца, малко по-встрани тежки, от тъмен махагон, за които подозираше, че са викториански, и дори съвременни дивани и столове от светло дърво. Навсякъде имаше старинни вази и други красиви предмети, а на полицата над камината се мъдреха цяла редица фотографии. Краката сами го понесоха натам. Вгледа се в пожълтелите черно-бели снимки. Толкова много хора, които никога не бе виждал! Имаше и няколко по-нови: възрастна дама с очарователни очи, които сякаш се надсмиваха на целия свят, и една по-млада, която се взираше в обектива през грозни дебели очила, косата й бе опъната назад в дебел кок и носеше безформен старомоден пуловер. Изведнъж се усмихна. Надписът отдолу гласеше: „Дафни Ашърууд“. Пуйката! После изстина. Значи очакваха от него да се ожени за това нещо!? Ръцете му се изпотиха и Брант ги пъхна в джобовете на панталоните си. На излизане от салона след Харлоу и Горския дух забеляза, че подът е в ужасно състояние. Как ли щеше да успее да му върне предишната красота?