— Оу, милорд! — заповяда Горския дух с генералски тон, — време е да се качим горе.
Следващият половин час мина като в сън. Шестте стаи на горния етаж бяха в отчайващ вид, но всяка от тях го очарова. Имаше безброй тесни ъгълчета, бюфети и дори една свещеническа килия, която старият Горски дух му показа гордо. Имаше дълга, тясна картинна галерия, пълна с портрети от няколко века, някои от тях толкова потъмнели, че лицата трудно се различаваха. Брант преглътна мъчително. Щеше да струва цяло състояние да повика специалист, който да ги почисти. Щеше да изяде доста от четиристотинте хиляди лири.
На целия етаж имаше само една баня и тя бе паметник на непрактичния разкош на миналия век. Той все още си блъскаше главата как да я модернизира, когато госпожа Мълроу го въведе в апартамента на стария лорд Ашърууд.
Боже мой, помисли Брант все още малко замаяно, това е моята стая! Тя бе богата и хубава като Златния салон долу, странна комбинация от стилове, която по-скоро очароваше, отколкото да отблъсква. Веднага отиде до прозореца и разтвори тежките тъмночервени завеси.
Ще трябва да боядисам стените в светъл цвят, да махна тези глупави тъмни тапети.
— Обюсон, така му викат — обясни госпожа Мълроу, сочейки към красивия червен килим, поне шест на шест метра. Над леглото имаше балдахин, някакво чудовищно съоръжение, което се извисяваше над всичко. Брант изведнъж си представи как се катери да легне и се усмихна. Пурпурната покривка трябваше да изчезне. Поне две поколения бе хранила молците.
— Надявам се, че не си твърде разочарован, Брант — обади се Харлоу, докато се връщаха долу. — Къщата е в ужасяващо състояние, нещо, което Стареца не ми спомена. Но е изпълнена с традиция…
— Да, корени.
— Надявам се, че не си твърде разочарован.
Разочарован?! Брант го погледна, сякаш е луд.
— Идеална е — отговори той кратко и се обърна. Главата му бе пълна с планове.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
— Не виждам снимка на моята братовчедка Лусила Майтер.
Госпожа Мълроу шумно изсумтя:
— Не идва често тук — заяви тя вместо отговор. — Преди две години беше Аутрейк, а още по-преди Варгас.
— Значи жена с международни вкусове — засмя се Брант. — Няма ли все пак нейна снимка?
— Ако там няма, значи няма. Негова светлост, старият лорд, много й се смееше. Все й казваше, че без съпруг е като чай без лимон. Я, вижте там! Това е господин Уинтърспуун, милорд.
— Уинтърспуун?!
— Милорд!
Брант се вторачи в ниския, дебел и плешив мъж пред себе си.
— Аз съм Уинтърспуун, милорд, Оскар Уинтърспуун. Бях камериерът на стария лорд. — Ясните му сини очи огледаха Брант от глава до пети. — Аз ще се грижа за вас, милорд. — Боже мой, говореше погледът му, имате ли изобщо нужда от грижи? — Извинявам се, че ме нямаше, когато сте пристигнали вчера, но бях в отпуск. В Бат.
— Загубен човек — изсумтя госпожа Мълроу под носа си.
Уинтърспуун се изпъна в цялата си дължина и доби такъв тържествен вид, че на Брант му се прииска и на него да отдаде чест.
— Горе ли са всичките ви неща, сър? Ако е така, ще се заема с разопаковането.
Камериер, помисли Брант объркано. После се усмихна, като си спомни за един от любимите си автори, Уудхауз и неговия неподражаем камериер, Джийвз. Дано само това бостанско плашило не го смяташе за умствено недоразвит. Пъхна в джоба на джинсите си ръката, която напираше да отдаде чест, и подзе нерешително:
— Всъщност не съм сигурен… ъъъ… Уинтърспуун, дали ще остана в Ашърууд толкова дълго. — Погледът му попадна върху олющената боя по перваза. Вчера следобед не бе забелязал тази подробност. Трябва да го изстържа и да го боядисам.
— Разбира се, сър, но без съмнение ще останете, докато пристигне госпожица Дафни?
— И госпожа Кло, не забравяй! — сряза го госпожа Мълроу.
— Действително, и госпожа Спаркс. И госпожа Майтер, доколкото разбирам.
— Какво става тук? — Харлоу влезе в Златния салон, потискайки прозявката си, и погледна внимателно към Уинтърспуун. — Кой точно сте вие, добри ми човече?
— Уинтърспуун, сър.
— Моят камериер — добави Брант.
— Баща ми не е споменавал за камериер — изненада се Харлоу.
— Е, Уинтърспуун — обърна се Брант към надутия малък мъж, — да речем, че ще останете дотогава, докато аз съм в Англия. Така добре ли е?
— Да, сър. Много добре. На последната си длъжност при лорд Калпепър работех и като иконом, когато финансите на негова светлост малко се влошиха. — Хвърли един пренебрежителен поглед към госпожа Мълроу. — Тъй като господин Хюм, икономът на стария лорд, няма да се върне, вероятно бихте искали да поема и тези задължения?