— Оу! — изсумтя госпожа Мълроу. — Сякаш не мога да отварям вратата!
— Вероятно — обърна се Брант към своята свита, — би било най-добре, госпожо Мълроу, ако вие използвате времето си за оправяне на къщата. Предполагам, че госпожа Майтер ще решава какво да се прави по-нататък в Ашърууд.
— Как така госпожа Майтер! — възкликна Горския дух. — Ами бедната госпожица Дафни?
В момента Брант нямаше желание да се впуска в обяснения, затова само отбеляза:
— Ще говорим за това по-късно. Сега и двамата бихте могли да се заемете със задълженията си…
Бостанското плашило и Горския дух напуснаха стаята, като госпожа Мълроу подвикна през рамо, че закуската е сервирана в столовата.
— Отиваме направо там — отвърна Брант.
— Къде — попита Уинтърспуун с ужасяващо спокойствие — е господин О’Тейли?
— Кой е господин О’Тейли? — поинтересува се Брант, влизайки в столовата.
— Той е готвачът на стария лорд.
Брант погледна въпросително към госпожа Мълроу.
— Офейка — отговори тя. — И отмъкна един кашон от най-хубавото бренди на негова светлост. Долен тип!
— Той е ирландец, милорд — обясни Уинтърспуун. — Надявам се, госпожо Мълроу, че кухнята поне е в сигурни ръце.
Госпожа Мълроу се наежи и заприлича на боксьор категория „петел“.
— Убеден съм, че всички ръце са достатъчно сигурни — намеси се бързо Брант.
— Добре ли спа, Брант? — попита Харлоу, когато останаха сами.
— Да, чудесно.
— Нямаше ли привидения или някакви странни шумове?
— Не… — Все едно, че съм се върнал у дома и спя в собственото си легло… Само че по-хубаво. — Много благородническо усещане е да спиш на огромно високо легло.
По време на доста унилата закуска, състояща се от едно прекалено твърдо сварено яйце, омекнали препечени филийки и слабо кафе, Харлоу сподели:
— Стареца искаше да ти съобщя, че разходите за персонала ще се поемат от общината, докато… докато всичко се уреди окончателно.
— Жалко, че О’Тейли е офейкал — забеляза Брант и отпи глътка кафе.
— Ако искаш, мога да се обадя на една агенция и да се опитам да ти намеря добър готвач.
Вниманието на Брант бе приковано върху мръсните избелели тапети в столовата и отвратителната тъмна ламперия. Господи, мислеше той, тази стая може да се изпълни със светлина. Трябва да направя нещо, след като поне три пъти на ден ще се храня тук.
— Е, какво ще кажеш?
— Какво? О, разбира се, Харлоу. Знаеш ли, върни ме в Лондон тази сутрин, за да си взема кола под наем.
— Да не искаш да кажеш, че днес напускаш Ашърууд?
— Ще се върна. Нали разбираш, тук има прекалено много работа. О, и би ли ми направил една услуга? Обади се на някаква агенция или каквото и да е и ми намери готвач.
Харлоу замислено отхапа от препечената филийка, чудейки се дали да бъдеш глупав сутрин е американска традиция. Но само попита:
— За какъв срок?
— Например за две седмици, а? — Погледна тапетите, усмихна се на себе си и се поправи: — Не, за месец.
Боже мой, какво се бе случило? Когато таксито мина през портала на Ашърууд, Дафни зяпна. Пътеката бе разчистена. Двама мъже подрязваха храстите, друг косеше сухата зимна трева. Бръшлянът го нямаше целия и прозорците светеха на яркото февруарско следобедно слънце. Още един мъж, облечен с избелели джинси, вълнена риза и гуменки се бе качил на висока стълба и работеше нещо по покрива.
— Тук ли, госпожице? — попита шофьорът на таксито, като се обърна и я видя да гледа вторачено към къщата.
— Какво? О, да, благодаря. Оставете куфарите ми на пътеката, моля.
Никой от мъжете не се обърна и тя се сети, че не са чули таксито заради бръмченето на косачката. Спря на пътеката и се огледа, чудейки се защо леля Кло толкова настояваше, че си има работа в Лондон и я прати сама.
Брант не разбра какво го накара да се извърне на стълбата, но видя как едно такси тъкмо се изнизваше през портала, а умопомрачителна млада жена стоеше пред къщата и я гледаше объркано.
Лусила Майтер, помисли си веднага. Жената-вамп! Господи, какво лице, каква фигура! Той заслиза бавно по стълбата и няколко стъпала преди края скочи на влажната земя. За миг я огледа — руса коса, падаща меко на раменете й, невероятно големи зелени очи и безкрайно дълги крака. Беше облечена в синьо вълнено палто, пристегнато на тънкото й кръстче.
— Какво правите? — попита го Дафни.