— Нали знаеш, Брант, едно такова нещо, което слагаш над главата си, когато вали.
— А, чадър.
— Точно така — стрелна го Дафни одобрително. Сякаш съм умен ученик, помисли той и попита:
— Свърши ли? Готова ли си да нападнем рицарите?
— Напред!
Работиха цяла сутрин. Сглобяваха крака и ръце и накрая събраха шест пълни рицарски костюма. Смехът им се носеше из коридорите и достигна до ушите на госпожа Мълроу, която бършеше прах. Тя се усмихна добродушно.
— О, изцапал си се със сажди! — Дафни вдигна ръка и изтри бузата му с върховете на пръстите си.
От докосването й Брант усети тревожен прилив на желание. Бе толкова близо, че можеше да види контактните й лещи. Вдигна бавно ръка и я погали по косата. Мека като коприна, помисли си. И толкова гъста.
Тя отпусна ръка и го погледна смутено.
— Само проверявах дали и ти не си се изцапала със сажди — обясни той и отстъпи крачка назад. Нямаше намерение да прелъстява девицата на крепостта.
— По косата ли?
— Човек никога не знае! — Брант скочи грациозно на крака и се протегна. — Трябва ми малко гимнастика. А на теб, Даф?
— Даф? Това в Америка често срещано умалително име ли е?
Говореше малко задъхано, защото наблюдаваше играта на мускули, докато той протягаше ръце над главата си.
— Не, то си е мое собствено. Никога досега не съм познавал жена на име Дафни. Виж, почти спря да вали. Защо да не вземем твоя ча… твоята омбрела и да ми покажеш розовата си градина?
— Добре, веднага се връщам.
Брант я проследи как излиза грациозно от стаята. Не можеше да откъсне поглед от полюляващите й се бедра.
Тя го намери няколко минути по-късно в Златния салон пред камината.
— Готова съм.
Брант се обърна и Дафни видя, че държи в ръка онази ужасна снимка.
— Мисля, че можем да я изгорим — каза той тихо.
— Но тя все още съществува.
— Наистина ли? — Подаде й снимката. За негово най-голямо удоволствие, след като я погледна за момент, Дафни прихна:
— Каква застреляна пуйка!
Прекараха вечерта, разположени на килима пред камината. Беше уютно, интимно и много приятно.
— Говорих с майка ми. Ще ми изпрати с бърза поща два филма. Искаш ли още малко бренди?
— Вече съм пияна. По-добре не.
— Харесва ми роклята ти. Знам, леля Кло е настоявала английската роза да носи розова коприна.
— Наистина е коприна, първата ми копринена дреха. И е вярно, че тя настояваше. Аз мислех, че е прекалено…
— Секси? Разголваща?
— Не съм свикнала да се показвам до такава степен — призна Дафни кисело и вдигна ръка да прикрие дълбокото деколте.
— Недей… — Брант хвана ръката й и я смъкна в скута й. — Аз съм един обикновен мъж и тази гледка ми доставя удоволствие.
Тя се изчерви, объркана, поласкана и смутена от думите му.
Държа се като идиот. Аз няма да я прелъстявам. Няма нищо по-глупаво от това. Тя не е жена, която може да се съблазни. Защото е отвратително невинна. Скоро ще замина от Англия. Никога няма да я видя повече. Нито тези красиви гърди, нито тези страхотни крака…
— Имаш ли братя или сестри? — попита Дафни и леко се обърна, така че бюстът й вече не беше точно в полезрението му.
— Една сестра. Казва се Лили и е доста оригинална. Имам също двама племенника и една племенничка. Всички те живеят в Тексас при новия съпруг на Лили, който се занимава с добив на петрол.
— Точно като във филма ли?
— Чувал съм, че „Далас“ е много популярен тук. — Тя кимна възторжено и Брант продължи: — Наричам го Дъсти Мърморкото. Сигурно може да бъде достатъчно безскрупулен, ако се наложи, но обича сестра ми и това ми стига. Преди да се оженят, му казах, че на Лили й трябва повече бавачка, отколкото съпруг и той отговори, че тъй като Лили е домошарка, това напълно го устройва.
— Какво значи домошарка? Нещо като крадец ли?
Брант простена, хвана ръката й и я поднесе към устните си.
— Не, не като крадец. Имала ли си някога кученце?
— Да, когато бях много малка.
— Е, нали знаеш как учиш кученцето да не се изпуска на килима. Все едно, че обяздваш кон. Укротяваш го и го държиш изкъсо. Та домошарите са така, седят си вкъщи и кротуват.
— Американският започва доста да ми харесва. Как мислиш, колко време ще ми трябва, за да мога да го говоря свободно?
— Мисля, че всичко зависи от учителя.
— Спомена, че след един месец се връщаш вкъщи. Ще играеш ли футбол?
— Не, сега не е сезон. Започваме през лятото. Когато се върна, ще правя реклами за телевизията.
— За телевизията! О, страхотно! Какво ще рекламираш?
— Спортна екипировка.
Дафни седна на колене и облегна ръце на бедрата си.
— Искаш ли да ти кажа една тайна, Брант?