Той кимна и се помъчи да отмести поглед към лицето й.
— За леля Кло. Няма да й споменаваш, че съм ти казвала, обаче тя обожава младите мъже. Спомням си как едва не се задави, когато видя на един плакат някакъв ваш американски спортист само по бельо.
— А ти не се ли задави?
— Прекалено бях заинтригувана от нейната реакция. Когато усети, че съм забелязала, набързо ме измъкна. — Тя се усмихна и поклати глава: — Нямам търпение да видя какво ще направи, когато те види.
— Трябва ли да й се представя по бельо?
— Ще й бъде много приятно, но може би по-добре не.
А на теб би ли ти било приятно?
— Вече си представям заглавията — подхвърли той безгрижно: — „Английски виконт арестуван за явяване в неприличен вид. Леля Кло в болница със силно сърцебиене.“
Дафни все още се смееше, когато се изправи на крака.
— Е, скоро ще разберем какво мисли тя за теб. Тия дни трябва да дойде. А сега, милорд, отивам да си легна. Бедната ми глава се върти от това коварно бренди.
— Ще се кача с теб. — Когато стигнаха до нейната спалня, Брант сложи леко ръка на рамото й. — Яздиш ли?
— Разбира се. Трябва да ти кажа, че всяка англичанка, която живее в провинцията, язди.
— Прекрасно. Ако противният дъжд спре и ако не е много студено, ще излезем ли утре сутринта?
— С удоволствие. Дори ще облека новите си дрехи за езда.
— Знам, леля Кло е настоявала.
— Не, за тях настоявах аз. Не мога да си представя да яхна кобилата си Джулия с новите си джинси.
— Аз си го представям. — Брант я потупа по бузата и тръгна по коридора към своята стая.
Утрото бе не много студено, а небето бе покрито с облаци, но не валеше. Конят на Брант, взет назаем от един съсед, бе силен и бърз, а Дафни, яхнала Джулия, изглеждаше толкова хубава, че на човек му се приискваше да я схруска заедно с добре скроените й панталони и сако за езда. Англичанка до върховете на ботушите си.
Препускаха и забавяха и той видя живота й през нейните очи. Отмерен живот, помисли Брант. Ограничен свят. Тя го заведе в Ийст Грийнстед и той усети колко я обичат местните хора и колко се изненадаха от появата й. Слязоха от конете и тръгнаха покрай река Уей, като говореха за какво ли не, но нищо конкретно.
— Дафни — попита Брант внезапно, когато се гласяха да се връщат в Ашърууд, — ходила ли си някога на среща?
— Аз ли? — В очите й проблесна гняв, ала изчезна толкова бързо, че можеше и да му се е сторило. — Е, имаше един пастор, господин Теодор Хавърлай. Чичо Кларънс го пусна два-три пъти в къщата и му разреши да ме заведе на едно църковно увеселение.
— Харесваше ли ти?
— Кои, Тео ли? Господи, не! Нямаше никакви рамене и никаква брадичка и много се надуваше. Сигурна съм, че по онова време искрено е вярвал, че ми прави услуга и може би беше…
— По онова време — да. Сега сигурно ще му потекат лигите, само като те види.
— Сигурно — отвърна тя и леко заби пети в хълбоците на Джулия.
Чувстваше се прекрасно — пълна с живот, пълна с радост. Докато дръпнаха поводите пред замъка.
— Боже мой! — възкликна Дафни. — Това е Лусила.
Брант се обърна към жената, която стоеше на стълбите и ги гледаше. Беше висока, с гарваново черна коса, огромни сини очи и фигура, заради която би спрял цял влак.
— Действително — отвърна той. — Да заведем ли конете в обора?
Дафни кимна сковано. Забелязала бе възхищението в очите му. Животът, който бе водила през последните два дни, бе свършил. Идеше й да вие от разочарование. Вместо това тръгна след Брант към обора.
СЕДМА ГЛАВА
— Скъпа! Колко се радвам да те видя! Я, колко хубава си станала! Какво се е случило с теб?
Дафни се сви и сковано се остави да бъде прегърната и потупана по бузата.
— Здравей, Лусила. Изглеждаш добре. Това е Брант Ашър, новият виконт Ашърууд.
Тя се държи с него точно както аз бих се държала, само ако знаех как, помисли Дафни и неочаквано я прободе остро негодувание.
Господи, та той е красив, помисли Лусила и спокойно му стисна ръката, но очите й погълнаха всеки сантиметър от него и се разшириха от възхищение.
— Добре дошли в Англия и в Ашърууд, милорд.
Тя вече се държи като господарката на имението!
— Благодаря, Лусила. Мога ли да те наричам така?
— Разбира се, Брант. Разведе ли те нашата малка Дафни наоколо?
— Бяхме на езда, ако това имаш предвид — отговори Дафни. Кучка, как може да се държи така снизходително с мен! Защо имам чувството, че съм надебеляла, косата ми е мазна, а контактните ми лещи са станали червени?
— Ами да, скъпа, точно това имах предвид. Надявам се — продължи тя, впила поглед в Брант, — нямате нищо против, че се появих непоканена?