— След като Ашърууд ще принадлежи на теб, как можем да имаме нещо против?
— О, да — произнесе Лусила бавно. — Завещанието.
— Точно така — съгласи се Брант. — Ще влезем ли вътре, дами?
Би било изключително забавно, помисли той, когато тримата седнаха на чай в Златния салон, само ако Дафни не бе загубила на секундата своята самоувереност. Не че Лусила се държеше явно нелюбезно с нея. Напротив, тя бе самата благост, сякаш говореше със сладко, но глупавичко дете.
— Промените, които си направил, Брант, са забележителни — продължи тя. — Старата гробница изглежда чудесно. Дафни, би ли ми подала една бисквита, моля? Благодаря, скъпа. Фоайето блести, направо фантастично. А какво чудо си направил с рицарските костюми! Ами че аз просто бих ги изхвърлила.
— Негова светлост е много способен — забеляза Дафни сухо.
— Каква чудесна мисъл! — възкликна Лусила и му подари един дълъг и интимен поглед.
— Доколкото разбирам, си се срещнала с господин Хъксли в Лондон? — попита Брант.
— О, да. Толкова забележително, нали? Не трябва да се безпокоиш, скъпа — продължи тя към Дафни и я потупа нежно по ръката. — Ще се погрижа нещата да си дойдат на мястото. През целия път насам мислих за това. Може би едно търговско училище, или пък да опиташ да се заемеш с вътрешно обзавеждане. Би ти било приятно, нали? Или дори бизнес. От теб би излязла възхитителна секретарка.
— Всъщност — отговори Дафни, преборвайки се с несигурността си, — мисля че мога да опитам да стана манекенка.
— О, скъпо мое момиче, каква забележителна идея!
Ако още веднъж каже думата „забележително“, ще й смъкна чорапогащника и ще я удуша с него, помисли Дафни. Вместо това обаче се поизправи и отвърна;
— Не е чак толкова забележителна. Определено имам фигура.
— Така ли, скъпа? Е, трябва първо да те видя в рокля. Дрехите за езда са толкова… безлични.
— Мисля, скъпи дами, че е време за обед — оповести Брант и се изправи. Погледна към Дафни, ала очите й бяха приковани към Лусила, която гледаше унесено ципа на джинсите му.
При вида на неапетитния обед, състоящ се от раздърпани на вид сандвичи и рядка картофена супа, той съобщи:
— Днес следобед пристига нова готвачка.
— И така не е лошо — възрази Лусила. — Няма да надебелеем, нали, скъпа?
— Действително — кимна Дафни.
Последваха няколко минути благословена тишина. Лусила попита:
— Колко време ще останеш в Англия, Брант?
— Още един месец, може и по-малко.
— От господин Хъксли разбрах, че си спортист.
— Да, играя професионален футбол в отбора на нюйоркските „Звезди“.
— Колко забележително! Определено имаш… фигура за това. Мисля, че ще изглеждаш много величествен с титлата си. — Дафни се задави със супата си. — Разбрах също, че имаш близка приятелка, която те чака в Ню Йорк, красива, независима жена със собствена кариера?
Брант за малко да й каже, че има няколко страхотни жени, които го чакат в Ню Йорк, обаче усети изпитателния поглед на Дафни.
— За щастие, имам много приятели, и мъже, и жени.
— И всичките американци. Сигурно намираш нашите порядки доста странни.
— Съвсем не — отговори той любезно. Боже, тя да не се опитваше да се докарва и пред двамата? — Макар че, трябва да призная, Дафни ме научи на доста неща.
— Дафни ли? — Красиво извитите вежди на Лусила се извиха още повече над недоверчивите й сини очи.
— Да — намеси се Дафни предизвикателно. — Аз също мисля, че Брант изглежда чаровен с титлата си.
Лусила се засмя весело.
— Моето малко паунче — както я наричаше толкова сладко чичо Кларънс — се променя пред очите ми! Колко безкрайно забележително. Не си ли направила нещо с очите си, скъпа?
— Да, научих се да виждам с тях.
— Е, много се гордея с теб, скъпа! — Тя се обърна към Брант. — Говорих за Дафни с моя съпруг, нали разбираш, и той искаше да се запознае с нея, да я вземе в свои ръце и така нататък.
— Закъсняла си, Лусила — обади се Дафни. — Леля Кло вече го направи.
— Скъпата госпожа Спаркс! Мисля, че ще пристигне много скоро. Да държи под око своите вложения, така да се каже.
Защо се чувствам като жертва?
— Колкото повече, толкова по-весело — заяви Брант. — А сега, госпожи, ако ме извините, искам да рендосам входната врата. Малко се е изкривила.
Дафни го проследи с поглед и застина, когато Лусила забеляза съчувствено:
— Такова изкушение, Дафни, но съм сигурна, че имаш някаква гордост.
— За какво говориш?
— Разбира се, скъпа, ти не би се съгласила да се омъжиш за човек, който те иска само заради парите и имението Ашърууд? Доста пари, бих могла да добавя.