Двустайният му апартамент бе на трийсет и петия етаж, а асансьорът никога не му се бе струвал по-бавен. С него пътуваха двама съседи, които го заговориха за загубата на „Звездите“, но слава богу не споменаха нищо за новопридобитото му величие.
Отвори входната врата, влезе и старателно заключи зад себе си. У дома, помисли блажено и постави допълнителната верига. Мина през хола, без да си прави труда да пали лампите, изключи телефона и се запъти право към просторната баня. Съблече се, отпусна благодарното си тяло в топлата вода и тогава чу шум. Отвори едно око и се обърна към вратата.
Там стоеше Марси Елис. Високият й прелестен силует се открояваше в отвора. Брант понечи да се усмихне, ала така и не успя.
— Не мога да повярвам, че не си ми казал! — избухна тя. — Почувствах се като пълна глупачка, когато онази кучка Джоан Мароу ме изпревари!
— Марси, бях малко зает с мача, както и всички останали. Пък и на кого му пука кой интервюира падналите?
— Не говоря за тъпата игра! Ти си английски лорд, а аз да не знам нищо! — Тя отметна нетърпеливо гъстата си руса коса, а тъмнокафявите й очи заблестяха възхитително.
— Тъпа ли? Обзалагам се, че тялото ми не би се съгласило с теб, поне в момента. Знаеш ли, все пак така си изкарвам хляба.
Марси се изчерви и сведе очи. Познаваше го достатъчно добре, за да знае, че когато говори много тихо и с почти безизразен глас, значи е ядосан.
— Аз… Извинявай, скъпи. Бях ужасно разочарована, че „Звездите“ паднаха. Знам колко много значеше това за теб и за отбора. — Сви леко рамене и едната презрамка на роклята й се смъкна. — Ще си го върнете догодина, сигурна съм.
— Да, възможно е — съгласи се той. — Какво правиш тук, Марси? Знаеш, че след мач съм полумъртъв.
Тя рядко се опитваше да лъже, особено пред него, защото Брант имаше свръхестествената способност веднага да усеща.
— Нямах намерение да идвам — призна си честно. — Обаче когато видях новините, исках да разбера защо, по дяволите, не си ми казал.
Имаше още нещо, което харесваше у Марси, освен изключителната й чувственост в леглото. Ако правилно я подхванеш, можеше да е ужасно пряма. Това й качество я правеше отлична журналистка.
— Наистина никога не съм се замислял — отговори й той със същата откровеност. — Знаех, че старецът е много древен, но английските титли просто не ме интересуват. Боже мили, аз съм толкова американец, колкото хотдог. Всъщност направо не мога да повярвам, че журналистите вдигат толкова шум за това.
— Не ставай глупав — възрази рязко Марси. — Това не е като да си никой.
— Не е и като да съм милионер.
— Въпреки всичко си знаменитост, а хората се хващат на такива истории. Просто си представям заглавието на Джоан: „Атлетичният аристократ“. Не е честно. Ако само знаех…
Днес много неща не бяха честни.
— Мисля, че бих предпочел нещо не чак толкова умно, като например нищо.
— Можеш да си вземеш твоите предпочитания и да се избършеш с тях. Поне още една седмица ще се вдига шум около теб.
И другата презрамка падна и роклята й се смъкна. Брант почувства как мускулите му като по чудо се отпускат. Господи, обичаше гърдите й!
— Знаеш ли какво ще ти кажа — надигна се той от ваната и протегна ръка към хавлията. — Когато разбера какво, по дяволите, става, ще ти дам едно изключително интервю. Е?
Марси за миг забрави, че е сърдита и обходи с поглед тялото му.
— Ребрата ти са ожулени.
— Аха — усмихна се Брант широко. — Мислиш ли, че ще можеш да се ограничиш само със северната и южната ми половина?
— Предимно с южната — отвърна тя с бавна усмивка.
ПЪРВА ГЛАВА
Дафни Клер Ашърууд седеше по турски върху синята си плажна кърпа на цветя и гледаше как туристите, предимно германци, се качват на малката моторна лодка, привързана към кея на хотел „Елонда Бийч“. Те заминаваха за цял ден на един от многото безлюдни острови на север от Крит, за да ловят риба и да плуват.
Както обикновено, гръцкото слънце бе толкова силно, че само след половин час усети как коленете й започват да изгарят. Посегна към плажното масло, проклинайки наум русата си коса и светлата си кожа. Докато се мажеше, се усмихна тъжно на двете малки парчета оранжев найлон, които я покриваха. Ако чичо Кларънс можеше да я види в нещо толкова разголващо, щеше да получи удар.