— Много ми харесва, когато говориш като в деветнайсети век. Авантюристка. Харесва ми как звучи, обаче всички ще помислят, че авантюристът съм аз. Приятелите ми ще са във възторг от теб. И ще ти кажа още нещо, Даф. Ще прекараме един дълъг хубав меден месец. Когато се върнем в Америка, по теб няма да има и една костичка без самочувствие.
— И как си представяш, че ще постигнеш това?
— Ще видиш, мила моя. Ще видиш. А сега кажи да, за да можем малко да се погушкаме.
Тя сви устни и вдигна глава.
ДЕСЕТА ГЛАВА
Брант прегърна силно Дафни зад живия плет, който ограждаше пътеката. Бързо я целуна и каза:
— Искам тази вечер да облечеш нещо страхотно. Искам да се усмихваш, да ме гледаш, сякаш съм мечтата на живота ти и да не се стряскаш, когато Лусила припадне. Става ли?
Тя кимна и се усмихна насила.
— Браво, добро момиче. Изяж ги, тигрице.
Но аз съм жена, не момиче, помисли Дафни, ала веднага го забрави, опитвайки се да не изостане от крачките му към къщата. Разделиха се пред вратата на нейната стая с още една бърза целувка.
— Искам и ти да изглеждаш страхотно — извика тя след него.
— Уинтърспуун ще има грижата, обещавам ти.
Четиридесет и пет минути по-късно Уинтърспуун се възхищаваше от творението си.
— Отлично, милорд. Просто отлично! — Леко изчетка някакво невидимо мъхче от рамото му.
— Ние с госпожица Дафни ще се женим — съобщи Брант. Уинтърспуун не изглеждаше ни най-малко изненадан.
— Моите поздравления, милорд. Негова светлост много би се зарадвал. Госпожица Дафни е най-очарователната млада дама.
— И аз така мисля — усмихна се широко Брант.
— Кога ще се състои щастливото събитие, милорд?
— Веднага, щом успея. Ще трябва да ми кажеш какво да правя.
— За мен ще бъде удоволствие, милорд.
На вратата Брант спря и тъжно добави:
— Пожелай ми късмет. Имам неясното чувство, че тази вечер няма да е съвсем приятна.
— Ще се справите, милорд. Както казваше баща ми, опрете гръб в стената.
Току-що получих съвет от специалист, помисли Брант. Имаше ли нещо, което Уинтърспуун да не знае? Той спря за миг пред вратата на Златния салон, изправи рамене и влезе. Погледът му веднага срещна очите на Дафни. Тя бе изключително красива в роклята си с очевидно френски произход — дълга до пода, от бледозелена копринена на вид материя, подчертаваща тънкия й кръст и великолепните й гърди. Бе прибрала косата си на кок високо на главата, а няколко къдрици се виеха край лицето й. Брант се почувства много горд с нея и отново си повтори, че прави каквото трябва. Да, всичко щеше да бъде просто чудесно.
— Добър вечер — поздрави той. — Кло, Лусила, и двете изглеждате страхотно. Ще отидем ли на вечеря? — Предложи ръка на Кло и намигна на Дафни.
Когато госпожа Мълроу свърши със сервирането на супата, Брант я повика и поиска бутилка шампанско.
— Оу — откликна тя. — Така да бъде.
— Да, така да бъде — повтори той.
Леля Кло попита бодро:
— Къде яздихте с Дафни днес следобед?
— Стана малко студено, тъй че се стоплихме в онази изоставена къща в северния край на имението.
— О, така ли? — попита Лусила и лъжицата й замръзна насред път.
— Дафни накладе много хубав огън — продължи Брант.
Колкото до Дафни, тя съсредоточено изследваше съдържанието на чинията си. Страхливка, помисли той.
— Моето малко пиленце има толкова много таланти — засия Кло.
— Лельо — попита неочаквано Дафни, — защо ме наричаш пиленце?
— Да ти кажа, миличка, господин Спаркс ми викаше така, когато бяхме… е, в моменти на нежност.
— Утре отивам в Лондон — съобщи Лусила. — Искаш ли да дойдеш с мен, Брант?
— Първо, ето го шампанското. Благодаря ви, госпожо Мълроу. — Брант стана и напълни чашите на всички. Усещаше, че Кло го гледа очаровано, че Дафни все още е приковала поглед към чинията си и че Лусила е стиснала вилицата си. — Ще направя едно съобщение — оповести той и вдигна чашата си. — Дафни се съгласи да се омъжи за мен.
— О, колко прекрасно! Поздравления!
Тишината, която настъпи след възклицанието на леля Кло, бе оглушителна.
— Е — подхвърли Лусила, като се облегна назад и скръсти ръце пред гърдите си, — ти си готова да се омъжиш за човек, който не те обича, Дафни. Мислех, че имаш повече гордост.
— Благодаря ти за загрижеността! — Дафни вирна глава и очите й засвяткаха.
— Колкото до теб, Брант, предполагах, че ако искаш пари, би могъл да намериш жена с малко повече…
— Освен всичко друго — прекъсна я любезно Брант, — ние с Дафни открихме, че много се харесваме. Вярвам, мили дами, че и двете ще присъствате на нашата сватба. Тя ще се състои колкото е възможно по-скоро.