На Лусила й се искаше да вие от ярост и разочарование. Как може той да желае Дафни, за Бога?! Но няма да правя циркове. Тя стана от стола си и внимателно остави салфетката до чинията.
— Надявам се, че и за двама ви всичко ще стане както го мисля. — И с това неясно пожелание излезе от стаята.
— Не беше толкова страшно, нали? — обърна се Брант тихо към Дафни.
— Наистина. Но, колкото и да е странно, ми е мъчно за нея.
— Лусила няма да умре от глад, мила моя. Кло, ти ще останеш ли с нас?
— С най-голямо удоволствие, момчето ми. Би трябвало да отидем до Лондон да се обадим на Реджи. Да де, на господин Хъксли. Той ще иска всичко да е наред.
Дафни имаше смешното чувство, че просто вече не е нужна, след като всичко върви по план. Чу как леля Кло пита Брант дали има намерение да се оженят с гражданска церемония и се учуди защо не питат и нея. Защото си една тъпа глупачка и никой не се интересува какво мислиш. На глас каза:
— Искам да се оженим и в Съединените щати. Няма да е честно към майката на Брант да не присъства на сватбата на сина си.
Той я погледна изненадано.
— Много добра идея — съгласи се веднага. — Мама ще се зарадва, сигурен съм.
— Също и сестра ти и нейният съпруг и децата.
— Добре. Ще го уредим.
— Къде имате намерение да прекарате медения си месец, Брант? — попита леля Кло.
— Хавай… Ако Дафни е съгласна — добави той.
Очите й заблестяха.
— Хавай!
— Да, имам там една бърлога. Мисля, че ще ти хареса, любов моя.
— Господи! — възкликна Кло и стана от стола си. — Толкова неща има да се свършат! Трябва да направя списък. Ела, Дафни!
Всички точки от списъка на Кло бяха отметнати до момента, в който Брант и Дафни се ожениха в гражданското. Церемонията продължи само пет минути. Дафни бе замаяна. Брант бе доволен от себе си.
Кло имаше желание да изкрещи победоносно и го направи пред Реджи Хъксли.
Лусила бе заминала за Италия три дни по-рано.
Стареца и Харлоу пътуваха с Дафни, Брант и Кло към летище „Хийтроу“.
— Да, милорд, наистина — повтаряше Стареца за трети път, — всичко е наред. В банката има достатъчно средства, с които ремонтът на имението Ашърууд да продължи по график.
Харлоу, който никога досега не бе виждал Дафни, продължаваше да я зяпа с откровено възхищение.
— Прекрасна халка имате, госпожо Ашър — забеляза той.
— Да, благодаря ви. — Дафни погледна за миг към огромния диамант, обкръжен от блестящи изумруди.
— Хавай — обади се леля Кло. — Безкрайно дълго пътуване, нали, Брант?
— Първо летим до Ню Йорк, оттам ще се прехвърлим за Лос Анджелис и оттам до Хонолулу. — Не добави, че от Хонолулу има още един полет от четиридесет минути до ХаваЙ. Не се бе замислял, че могат да спрат някъде. Винаги спеше по време на полет. Чак сега се сети, че не е питал Дафни за мнението и. Е, вече бе твърде късно. Всички резервации бяха направени. Искаше първата им брачна нощ да е в Хавай. Това задоволяваше въображението му. Ухания, вълни, обливащи брега, Дафни, облечена с нещо прозрачно.
Боже мой, мислеше Дафни, загледана през прозореца, какво направих? Напускам своя дом. Омъжена съм за човек, когото едва познавам… Когато леля Кло я целуна за довиждане, почти не беше на себе си от тревога.
— Ще ти дойда на гости в Ню Йорк, мое малко пиленце — обеща й тя. — Но първо ще ви оставя известно време сами.
— Да, чудесно! Моля те, лельо Кло… моля те, ела.
Брант хвърли изпълнен с изненада и възмущение поглед към булката си. Стисна ръцете на двамата Хъксли, целуна и прегърна леля Кло, прихвана жена си през кръста и я поведе към самолета.
Пътуваха първа класа. Изведнъж Дафни пребледня.
— Забравих си хапчето!
— Да не ти става лошо в самолет? — попита Брант с ужасно предчувствие.
Тя кимна безмълвно и той скочи да търси стюардесата. Имаше десет минути до излитането. Когато се върна, оставаха още три. Подаде й хапчето и горещо се помоли да подейства незабавно.
Молбите му бяха чути. След половин час Дафни спеше упоена.
Почти двадесет часа по-късно се приземиха на летище „Лихуе“ на Хавай. Тя бе в състояние на вцепенено изтощение и толкова упоена от лекарствата, които Брант непрекъснато й бе давал, че едва ходеше. Колкото до него, той се бе наспал и нямаше търпение да тръгват. Вдъхна сладкия чист въздух и я заведе до един стол в малката зала. След половин час я настани във взетата под наем кола. Обичаше Хавай и докато пътуваха по магистралата към южния край на острова, не спря да говори за всичко, покрай което преминаваха. Когато най-после пристигнаха, Дафни спеше.