— Ще се погрижа добре за теб, любов моя. Ще ми се довериш ли?
Няколко минути я държа мълчаливо. Единственият звук бе плискането на вълните под тях. Разбра, че е заспала дълбоко и се усмихна. Е, това също не беше зле. По-малко изкушения. Той стана и я отнесе в спалнята. Внимателно й съблече халата и придърпа чаршафа върху нея.
Моята жена, помисли отново, загледан в Дафни. Съблече се и легна до нея. Последната му мисъл, преди да заспи, беше че никога досега не се бе чувствал така.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Дафни се събуди на разсъмване с изумена усмивка на устните си и гладка мъжка кожа под дланта си. Изуми се още повече, когато осъзна, че е притисната здраво към Брант, с лице към него, единият му крак е между нейните, а ръката му преметната през гърба й.
Не помръдна. Той бе толкова различен от нея и толкова хубав. Господи, помисли тя и леко трепна, дали е правил любов с мен, а аз не помня? Дали съм била толкова заспала, че да не усещам какво става? Намръщи се и леко прекара пръсти по гърба му. Брант се размърда насън и косматият му крак се премести по-нагоре между бедрата й.
Какъв ужас! Бе проспала първата си брачна нощ! Но не усещаше в себе си никаква промяна. Със сигурност би трябвало да се чувства по-различно.
Замисли се върху това, заслушана в равномерното дишане на съпруга си и силните удари на сърцето му. От книгите, които бе чела, от филмите, които бе гледала, знаеше, че не е възможно тя да е лежала гола до него, а той да не е направил нищо. Не, това не беше възможно. Брант я бе любил, ала тя е била прекалено упоена от лекарствата, за да го усети. Простена тихо. Сигурно и изглеждаше различно. Бавно се освободи от него и се изправи на колене в своя край на леглото. Той промърмори нещо насън, отметна ръка над главата си и се обърна на гръб. Единственият чаршаф се бе увил около коленете му. Дафни ахна. Никога досега не бе виждала гол мъж. Бе гледала снимки в едно списание, обаче там не се показваше всичко.
Е, сега виждаше всичко. Господи. Брант бе страхотен. Не бе покрит целия с косми като повечето мъже, които бе виждала на плажа. Точно колкото трябва, помисли тя и едва не протегна ръка да го докосне. Любопитните й очи проследиха тъмната ивица надолу по корема му до… Дафни притисна длани към бузите си, засрамена и възхитена. Харесваше й дори снопчето косми под вдигнатата му ръка.
Трябва да се е случило, помисли отново и тихо се смъкна от леглото. Отиде на пръсти в банята и застана пред огледалото. Косата й приличаше на купа сено, нощницата й бе измачкана. Но пък почти всяка сутрин изглеждаше така.
Спомни си усещането за мускулестия му крак между нейните и сладостно потръпна. Наистина й бе приятно, когато се събуди.
Обърна се и пак погледна към леглото. Към спалнята нямаше врата. Всъщност единствената врата в цялата къща беше на банята. Той се бе преместил и сега лежеше с разтворени крака. Тя преглътна, върна се припряно в банята и свали нощницата си.
След един бърз душ излезе и отново го погледна. Брант не бе помръднал. Може би го беше изтощила? Усмихна се леко. Нали мъжете трябваше да са изтощени след страстна любов? От това й стана приятно.
Ала защо тя не бе изтощена? Напротив, чувстваше се прекрасно, съвсем отпочинала и пълна с обичайната си сутрешна енергия.
Изтри си косата, облече шорти и тениска и излезе на терасата. Затаи дъх при вида на изгряващото над океана слънце. Беше не по-малко красиво, отколкото на Крит. Благоуханен вятър галеше лицето й и развяваше косата й. А цветята! Олеандри, орхидеи, тропически храсти с бели, розови и яркочервени цветове. Дали щеше да може да ги засади в новия си дом? Той й бе казал, че живее основно в Ню Йорк. Дано имаше голяма градина.
— Добро утро…
Дафни се извърна. Съпругът й се усмихна сънено и прокара ръка през разрошената си коса. Бе обул чифт спортни шорти.
— Здравей — отвърна тя и дишането й леко се учести.
— Да не си ранобудна?
— Да, отвратително, нали? — Дали я гледаше интимно? Дафни съвсем леко преви рамене.
Брант се прозя. В това нямаше нищо интимно, помисли тя някак разочаровано. Отново се изправи.
— Харесва ли ти Хавай?
— Прекрасно е. Много ми харесва. Искаш ли пак да си легнеш?
Той се усмихна лукаво:
— Не мога да измисля по-добър начин за събуждане.
— О!
Дафни премина през различни оттенъци на червеното. Вдигна поглед от босите си крака и изтърси:
— Нищо не си спомням!
Брант наклони глава към нея. За какво, по дяволите, говореше тя? Сутрин не беше в най-добрата си форма.
— Извинявай — продължи Дафни и се изчерви още по-силно. — Надявах се, че ще си спомня нещо, но не можах. Дори си мислех, че ще изглеждам по-различно, ала не виждам никаква промяна.