Той се почеса по корема. Най-после започваше да разбира. Или поне така му се струваше. Усмихна се широко:
— Ти беше страхотна. Викаше, впиваше ръце в мен и ми шепнеше, че много ти харесва.
Тя не усети шеговитата нотка в гласа му.
— Не е честно. Защо не ме поля с кафе?
— Не се сетих. Пък и изглеждаше, че добре се забавляваш. Хареса ли ти… гледката тази сутрин?
— Да — отговори тя. Изведнъж усети безкрайно облекчение, че всичко вече е минало. — Ти ми се стори много хубав.
— Проснат по гръб и с разкрачени крака?
— Виждаш ли, Брант, не бях сигурна, че нещо се е случило, така че не те гледах много дълго. Щеше да е като намеса в личния ти живот.
На върха на езика му беше да признае, че нищо не се е случило, обаче вместо това се засмя:
— Знаеш ли какво, миличка? Хайде да пием по едно кафе и пак да си легнем. Сега, като знаеш всичко, ще ти бъде още по-забавно. И можеш да ме гледаш колкото си искаш. На мен определено би ми било много приятно да се намеся в личния ти живот. Ще направиш ли кафето, докато взема един душ?
Тя го изгледа мрачно и замислено попита:
— Сега няма да се притеснявам, нали? Няма смисъл.
— Няма — съгласи се той, прегърна я бързо и леко я целуна по челото. — Няма никакъв смисъл.
Между две арии в банята Брант се усети, че се хили глуповато и се замисли дали да не й каже истината. Не, реши накрая. Така нямаше да му се налага да се бори с вродената й скромност. Почувства прилив на желание и бързо се насапуниса, после пусна за малко студената вода.
Изтри си косата, уви една хавлия около кръста си и отиде при нея на терасата. Дафни му се усмихна и му подаде чашка кафе.
— Гъсто и черно, съвсем американско. Уинтърспуун ми каза, че така го обичаш.
— А каза ли ти Уинтърспуун още нещо за мен?
Тя отпи от своето доста бледо кафе.
— Само че според него си добър човек, въпреки че си американец. Дори призна, че имаш ум в главата.
— Голяма похвала! — Погледът му се спусна от меката й коса по-надолу. — Имаш много хубава фигура, Дафни. Да, много хубава.
— Това снощи каза ли ми го?
— Трябва да съм ти го казал. А сега защо да не си легнем и да ти го повторя пак? — Преметна ръка през раменете й, наведе се и я захапа по ухото. — Ще целувам всеки сантиметър от теб… точно както снощи. Снощи много ти хареса, Даф. Всеки сантиметър.
Тя се обърна към него и обви ръце около гърба му.
— Сигурно ми е харесало — промълви срещу рамото му. — Поне сега ми звучи много хубаво.
— Дали не съм създал една сексманиачка? — засмя се той.
— Ами, аз имам малко от кръвта на леля Кло, а тя, мисля, обожава секса, или поне трябва да го е обожавала, когато господин Спаркс е бил жив.
Брант откри, че няколкото крачки до леглото дотолкова са го побъркали от страст, че е започнал да диша тежко. Неговата съпруга, помисли си. Тя бе неговата съпруга. За цял живот, не за някакво мимолетно преживяване. Осъзнаваше колко е важно да направи така, че всичко да й достави удоволствие.
Остави я по гръб и се надвеси над нея, облегнат на лакът.
— Здравей, скъпа… — Наведе се да я целуне. — Как можеш да забравяш толкова бързо? — Почувства, че тя се успокоява и започва да му отвръща. — Това е, любов моя — прошепна той в устните й. — Просто се отпусни.
Дафни тръпнеше под него. Искаше й се той да я докосне, но се срамуваше да го признае. Какво ли бе правила снощи?
— Брант — прошепна накрая, — моля те… Той я пусна и бързо свали тениската й.
— Мили боже — възкликна Брант, вторачен в нея, — колко си красива!
Гърдите й бяха толкова бели и изглеждаха някак прекалено големи за крехкото й тяло. Започна отново да я целува, като я галеше нежно. За миг спря ръката си и усети как бие сърцето й. Бавно тръгна с целувки от шията й към раменете, после пое зърното в устните си. Усети как ръцете й трескаво мачкат гърба му. Още толкова много неща имаше да опита, на толкова много да се наслади…
— Какво искащ да направя? — простена тя.
— Просто си лежи и се отдавай на удоволствието. Мъжете обичат най-много това.
Той свали шортите й, после се облегна на лакът. Дафни наистина имаше много красива фигура — тънко кръстче, плосък корем. Брант усети, че започва да трепери от желание. Бавно плъзна ръка от гърдите й надолу, загледан напрегнато в очите й, докато пръстите му нежно опитваха пътя. Затаи дъх.
— Това ти харесва — прошепна той тихо. — Помниш ли?
— Аз… нямам търпение. Почти ме боли.
Ръката му се плъзна още по-надолу по стройните й бедра. Брант внимателно се отпусна отгоре й. Притисна се към нея и тя отвърна. Усети как през тялото й премина тръпка. Започна да я целува. Ръцете й се впиха почти болезнено в гърба му. Всичко по реда си, помисли той. Да, всичко по реда си. Продължи бавно да я целува, като спираше, за да се наслади на гърдите й, после на корема й. Дафни се вкамени.