— Слушай, мила моя. Питаше какво можеш да направиш за мен. Аз искам да те целувам и да те любя и искам ти да се отпуснеш и да се наслаждаваш. Вече веднъж го направи… снощи.
Когато устните му се затвориха върху нейните, тя вече не чувстваше никакво смущение, уверена, че всичкото смущение й е минало снощи. Беше й толкова приятно.
— Харесва ми — простена Дафни и зарови пръсти в гъстата му коса.
И на него му харесваше. Тя бе толкова свежа, сладка и…
Изведнъж Дафни потрепери силно и извика. Дишането й стана накъсано. Харесваха му конвулсивните й движения, тихите стонове, които се изтръгваха от гърлото й.
Тя бе като замаяна. Сякаш бе на атракционно влакче, което най-после е стигнало до долу и сега отново се издига. Бе поразена. Брант почувства напрежението й, бързо се надигна и с едно-единствено движение проникна в нея. Дафни замря и опря ръце на раменете му.
— Спокойно, любов моя — прошепна той, после се отпусна върху нея, взрян в очите й. — Всичко е наред, Даф. Още съвсем малко и после ще ти бъде само приятно.
— Добре — въздъхна тя и скри лице в рамото му. Брант прехапа устни, надявайки се, че краткотрайната болка, която й бе причинил, ще му помогне по-добре да се овладее. Никога досега не се бе любил с девствена жена. Оказа се, че това е шеметно преживяване. Докара го почти до лудост.
Той стисна зъби и се удържа, докато Дафни получи удоволствие. След това го позволи и на себе си. Преливаше от чувства. Рухна върху нея и отпусна глава до рамото й.
— Ще умра — простена тя.
Брант успя да събере сили и да се изправи на лакът. Отметна косата от челото й.
— Ти беше чудесна. И няма да умреш. Макар че си представям заглавието: „Младоженка умира, изтощена от секс“.
— А какво ще кажеш за това: „Младоженка погребана усмихната“? — Обви ръце около гърба му и го притисна към себе си. — Толкова беше хубаво!
— Така ли мислиш? Хм, не е лошо, бих казал, като за пръв…
Тя отвори широко очи.
— Пръв какво? — Той я целуна много съблазнително, ала не успя да отвлече вниманието й. — Какво, Брант?
Той се усмихна леко:
— Ние снощи не се любихме. Как бих могъл да направя нещо със спяща жена?
— Ах ти… мошеник такъв!
— А ти защо реши, че сме се любили?
— Събудих се прегърната с теб, а нощницата ми… е, беше вдигната нагоре, а не където й е мястото. Ти си един подъл мошеник и ужасен шегаджия и…
— Да, но не се срамуваше, нали?
Дафни за миг прехапа устни и Брант веднага я целуна.
— И все пак… — започна тя.
Той отново я целуна.
— Много приятният резултат оправдава средствата.
Дафни сведе поглед.
— Може би. Само може би. Брант, нормално ли реагирах? Нали не те разочаровах?
— Ако беше реагирала само малко повече, сега нямаше да съм жив. — Замълча за момент, наслаждавайки се на усещането за топлото й тяло. — Мисля, че не би могла да ме разочароваш, мила моя, дори за хиляда и една нощ.
— А за хиляда и един дни?
Той простена на глас и се стовари по гръб.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Помниш ли песента „Пуф, вълшебният дракон“?
— О, да, много е популярна в Англия.
— Е, старият Пуф е бил от Ханалей, едно градче на северния бряг на Хавай. Ще отидем там да плуваме и да се гмуркаме.
Дафни се облегна назад на стола и се потупа по корема, натежал от вкусния обед.
— Достатъчно дълго ли ще пътуваме, за да не потъна веднага като ютия?
— Довърши си пунша и ще потънеш щастлива.
Брант се загледа навън. Задната част на „Киахуана голф клуб“ бе покрит вътрешен двор и въздухът бе изпълнен с аромат на цветя и прясно окосена трева. Чувстваше се добре. Бе открил, че му харесва свободата на семейния живот, харесва му и нарастващата близост между него и Дафни. Хвърли й един сънен поглед. Бе се грижил винаги да е добре намазана с плажно масло и през последните два дни тя леко почервеня, но не изгоря. Днес бе сплела косата си на плитка и изглеждаше толкова свежа, толкова привлекателна… Затвори за миг очи и си я представи с онези скандални оранжеви бански, които Кло й бе купила. Чудно как никой не я бе нападнал на плажа в Крит. Тук единствено неговото присъствие я спасяваше.
— Кога ще се возим на хеликоптер? Нали ми каза, че много от снимките на „Птиците умират сами“ са направени тук. Искам да видя плажа, където отец Ралф се е любил с Меги.