— Каква приятна вечер — призна тя по-късно на Брант с леко замаян от алкохола глас.
— Гордея се с теб, Даф — отвърна той и я прегърна. Малко се бе страхувал, че тя ще се свие пред непознатите хора, но за негова радост не стана така.
— Брант — попита Дафни след няколко минути, когато вече седяха на терасата си, — обади ли се на майка си?
Той бе доволен, че е тъмно и не може да се види как се изчервява.
— Да, позвъних й преди два дни, когато бях в Уайохай.
Защо ли не се бе обадил от къщата?
— И какво каза тя?
Брант я погали по врата.
— След като й премина шокът, започна да сипе поздравления. — Това не бе съвсем вярно, ала все пак много близо до истината. Всъщност той бе усетил как майка му се чуди защо се е оженил толкова бързо за англичанка. Накрая й бе разказал за условията на завещанието. — Няма търпение да се запознае с теб, мила моя, и много се радва, че искаш още една сватба за нея и семейството. Ще се омъжиш ли за мен следващия месец?
Дафни му отвърна с такава лъчезарна усмивка, че Брант за миг замръзна, развълнуван от неочакваните чувства, които тази усмивка събуди в него.
— Да — отвърна тя. — Достатъчно съм се компрометирала с теб без благословията на свещеника.
— Сигурна ли си, че в предишния си живот не си била викторианска девица? Компрометирала се… Бива си те.
До края на престоя им на Хаваите нямаше повече сътресения. Той й разказа за всичките си съотборници, за да не се смущава, когато се запознае с тях. Обсъдиха имението Ашърууд и стигнаха до съгласие за всички нововъведения. Три дни преди да заминат, Дафни заяви, че няма да се тревожи, ако забременее и Брант простена драматично, че тогава ще трябва да живее в банята под студения душ. Шегата му разсея смущението й, което всъщност бе и неговата цел.
Започна като шега по време на полета към Лос Анджелис: „Защо да не повикаме Уинтърспуун в Ню Йорк, за да ни бъде иконом?“ И свърши като план: „Нямам търпение да подхвърля на Марси поредната сензация — футболна звезда има английски камериер!“
— Коя е Марси? — хвана се веднага Дафни за непознатото досега име.
— Марси ли? — повтори Брант внимателно. — Просто приятелка, мила моя. Репортерка в един нюйоркски вестник.
Аха, помисли тя, значи жена, която е направила в живота си нещо повече от задължението да живее според волята на някой друг. Но това не е вярно, укори се Дафни наум. И тя щеше да направи нещо. Нямаше да се мотае в къщата на Брант, без да върши нищо.
Пристигането им на летище „Кенеди“ в Ню Йорк бе истински кошмар. Там бе и майка му, обкръжена от цяла група журналисти. В лицето на Дафни блесна светкавица и тя премигна объркано.
— По дяволите! — измърмори Брант и се помъчи да се усмихне. Знаеше, че тя е почти безчувствена от толкова хапчета. Как ли бе научила пресата кога пристигат?
Следобедният вестник я превърна в безмълвен призрак. „Известен футболист спечелва титла и богата жена.“ Подписът беше на Марси.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Как е тя, Брант? — попита Алис Ашър, когато синът й се върна в хола.
— Спи. Като начало беше много упоена, а онова, там — махна с отвращение към вестника, — никак не й помогна. Как е открила пресата, мамо? Знаеш ли?
— Марси ми се обади миналата седмица и аз, каквато съм си наивна, й казах, че си се оженил в Англия и сега си в Хавай. Това е всичко.
— Разбира се, после е трябвало само да се обади на авиокомпанията и да разбере с кой полет се връщаме. — Той седна на дивана и придърпа една дебела възглавница под главата си. — Е, станалото — станало. По-късно ще се обадя на Марси, можеш да си сигурна.
— Дафни ми харесва — рече Алис. — Изглежда толкова различна от всички други жени, с които си бил, толкова…
— Сладка? Открита? Невинна като агънце?
— Може би. Ще й помогнем да се справи с онази… гадост.
Алис отиде в кухнята да направи кафе. Когато се върна в модерния хол на Брант, го видя да стои пред големия прозорец, който гледаше към Сентръл Парк.
— Може ли да ти задам един личен въпрос, скъпи?
— Разбира се, мамо. Всички други ме питат, без дори да искат разрешение.
— Заради завещанието ли се ожени за нея?
— Донякъде — отговори той честно. — Както и тя. Но се харесваме. И двамата обичаме Ашърууд. И двамата искаме да го възстановим и да го направим каквото е било преди години. Като се оженихме, получихме имението и осигурихме достатъчно пари, за да се оправи. Дафни е ужасно открита, това е вярно. И млада, и неопитна. — Усмихна се с крайчеца на устните си: — Е, може би за някои неща вече не е толкова неопитна.