— Доколкото разбирам, ти си се погрижил.
— Наистина има нещо хубаво в това, едно момиче да бъде възпитавано в дълбоката провинция. Не е имала възможността да научи всичко, което не е трябвало да знае и да харесва.
— Може би искаш да ми кажеш, макар и по доста заобиколен начин, че Дафни харесва физическата страна на брака ви?
— Аха — усмихна се Брант. — Тя е много естествена и любвеобилна.
Алис изпита облекчение, макар да си замълча по въпроса.
— Между другото, Лили и Дъсти са готови да дойдат веднага, когато им дадеш знак.
— Добре. Дай ми малко време, за да приведа Дафни във форма и после можем да уредим всичко. Само семейството и няколко приятели, става ли, мамо?
— Няма проблеми, миличък. Вече съм говорила със свещеник Оукс.
— Мамо, не искам да мислиш, че съм се оженил само заради парите. Обаче знам, че пресата ще продължи да го раздува.
— Знам, че никога не би направил такова нещо. Когато Дафни се появи в обществото и започне да се среща с хората, всички сами ще се убедят какво прекрасно момиче е. Освен това, разбира се, е красива.
Брант отпи от кафето си, но не седна. Започна да крачи напред-назад и Алис го погледна въпросително.
— Мамо — подзе той рязко, — не знам много неща за предпазването от забременяване. Всъщност, Бог ми е свидетел, знам и досега винаги много съм внимавал. Само че не ми се иска Дафни да взема нещо, което би могло да й навреди. Какво мислиш?
— Бих те посъветвала да я заведеш при гинеколожка.
— Жена?
— Струва ми се, че така Дафни по-малко ще се смущава.
— Да, сигурно имаш право. Благодаря ти, че дойде, мамо. Вече е късно. Не ти ли се спи?
— Да. — Тя стана и го прегърна. — Всичко ще се нареди, не се безпокой.
— Ще се опитам — усмихна й се Брант. — Имаш ли желание утре ти да направиш закуската? Аз ще ти помогна. Дафни не я бива много в кухнята.
— Разбира се. В края на краищата, цели тридесет и една години съм те глезила. Защо да спирам точно сега?
Той не запали лампата в спалнята. Видя силуета на Дафни в голямото месингово легло и изпита едно ново, топло чувство. Всяка нощ щеше да спи до нея и всяка сутрин щеше да се събужда до нея. Това му даваше завършеността, която никога не бе осъзнавал, че му липсва, докато не я бе получил.
Когато се отпусна до нея, тя промърмори нещо тихо насън. Целуна я по ухото и я привлече в прегръдките си.
— Брант? — обади се замаяна.
— Шшт, мила моя. Спи.
— Може ли утре пак да отидем на Изригващия рог? — Дафни още бе на Хаваите.
— Разбира се… — Погали я и притисна главата й към рамото си. — Ще направим всичко, което искаш.
Дафни бе дневна птица. Будеше се в момента, в който отвореше очи, ала тази сутрин се събуди бавно. Усещаше, че е на непознато място и протегна ръка към Брант. Него го нямаше. Бавно седна и се огледа. Леглото на Брант. Поклати объркано глава. Домът на Брант. Не, поправи се тя, неговата бърлога. Каква странна дума! Спомни си събитията от предишната вечер и се сви. Бе се държала като някогашната срамежливка, неуверената, застреляна пуйка и се бе стъписала пред майка му.
— Глупачка! — произнесе на глас в празната стая. — Колко странно — добави по-тихо. За разлика от хола, издържан в стъкло, хром и студени модерни мебели, спалнята бе пълна с елегантни антики. Дафни веднага разпозна оригинален френски гардероб от осемнайсети век и няколко тежки испански фотьойла. Имаше и едно канапе с извити облегалки, което й напомняше стила „риджънси“, но не беше сигурна. Килимът бе тъмнокафяв и покриваше средата на полирания дървен под. Тя изпълзя от леглото, като за миг спря, за да докосне красивите месингови табли. Колко ли жени бяха спали в това легло с Брант?
Прихна. При изгасени лампи двама души доста дълго биха се търсили в огромното легло.
Запъти се към банята и замря за момент при гледката на невероятната вана. Беше кръгла и дълбока и от едната й страна имаше някакъв мотор. Дафни нямаше и най-малка представа какво да прави с него и бе благодарна, че отделно имаше душ. Бързо се изкъпа, зае се да си изсуши косата и да придаде приличен вид на лицето си.
Четирийсет и пет минути по-късно, облечена с вълнен панталон, дълъг пуловер и златно коланче на кръста, тя отвори вратата на спалнята. Чу гласове и смях. Майка му бе там, помисли тя и изправи рамене. Влезе в малката трапезария.
— Здравейте. Извинявайте, че толкова закъснях. Доста време ми трябваше, за да се съживя.
Брант стана и се приближи усмихнат към нея.
— Добро утро, мила моя. Пазим закуската ти топла. Гладна ли си?
Тя кимна и се изчерви, когато той леко я целуна пред майка си.
— Седни и се запознай със злата си свекърва, докато аз ти донеса бекон с яйца.