— Добро утро, Дафни — усмихна се Алис. — Не обръщай внимание на голямата му уста. По-добре ли се чувстваш днес?
— Да, госпожо. О, снощи не бях забелязала, но Брант много прилича на вас.
— Ще го приема като комплимент, ако нямаш предвид широките му рамене и огромния ръст. А сега, разкажи ми как ти хареса Хавай.
Брант се задържа в кухнята по-дълго, отколкото бе необходимо, за да остави двете жени за малко насаме. Чу как напрежението в гласа на Дафни изчезва, чу смеха й. Такъв сладък, чист звук. Почувства се по-добре.
— Специалитетът на главния готвач — обяви той и остави чинията пред нея. — Има дори и чай.
— Ти ли си главният готвач? — засмя се тя. — Боя се, че ще умрем от глад.
Умело насърчавана от Алис, Дафни започна да разказва за живота си в Англия, за леля Кло, Лусила и за любимците си в Ашърууд.
— Съобщи ли ви Брант, че ще поканим Уинтърспуун да дойде при нас? — попита тя и се усмихна на съпруга си.
— Помня, четох някъде, че всички английски камериери имат вроден вкус и снобизъм — засмя се майка му.
— Вярно е — отвърна той. — Колкото и важна дама да си, вероятно Уинтърспуун възпитано ще вирне нос пред теб.
Алис разпита Дафни подробно за Хавай и докато слушаше неподправения й ентусиазъм, внимателно я наблюдаваше, когато споменеше нещо за Брант. Подхождат си, реши тя. Ако Дафни все още не бе влюбена в съпруга си, това беше само въпрос на време. Колкото до Брант, той изглеждаше толкова… отстъпчив и внимателен, непрекъснато се стараеше да я защити от всичко.
Колкото и да бе странно, Алис усети, че тя самата иска да защитава това чаровно момиче. Не, каза си твърдо, Дафни не можеше да остане момиче. За да живее в света на Брант, трябваше да се превърне в жена и да стъпи на собствените си два крака.
— А сега — предложи тя, когато настъпи пауза в разговора, — да поприказваме за сватбата в Кънектикът.
По-късно Брант закара двете жени за малко до Ню Йорк. За да избягнат хищните журналисти, вечеряха в едно от любимите му испански ресторантчета. За съжаление, когато се връщаха вкъщи, в подземния гараж ги причакаха двама мъже. Нямаше как да избягат от тях.
— Добре дошъл, Брант — обади се добродушно единият и внимателно пристъпи напред. — Хей, госпожо Ашър, я ни дайте една голяма усмивка.
Светкавицата блесна в лицето на Дафни и тя замръзна. Неочаквано почувства как Алис Ашър стиска ръката й. Аз не съм Дафни застреляната пуйка, каза си яростно, но кой знае защо, не можа да се усмихне.
— Снаха ми много харесва Ню Йорк и новия си дом — намеси се Алис бързо. — Всички са толкова… мили, нали, скъпа?
Дафни кимна мълчаливо. Защо изведнъж й се стори, че косата й е мазна?
Брант я хвана под ръка.
— Нещо друго, господа?
— Аха… Госпожо Ашър, Брант направи голям удар с женитбата си за вас, нали? Бихте ли коментирали?
На Брант му идеше да му разбие лицето, ала произнесе съвсем спокойно:
— И двамата направихме удар, момчета, но ти си прав. Не вярвам някога да си виждал по-красива жена, нали?
— Разбира се, Брант — съгласи се мъжът и загрижено добави: — Ако харесваш богати неми момичета.
Сълзи запариха в очите на Дафни. Бе изложила Брант. Отново. Бе се държала като глупава зелка, която не може да говори. Може и да не изглеждам застреляна, обаче продължавам да се държа така.
— Няма нищо, скъпа — потупа я по рамото Алис. — Ще ти трябва малко време, за да свикнеш.
— Тя е права, Даф. Не се тревожи заради тези мръсни типове.
— Извинявай — смотолеви Дафни.
— Не ставай глупава — възрази той, без да обръща внимание на ахването на майка си. — Ти просто си стеснителна. Аз ще те пазя. Само не се разстройвай, а?
Тя преглътна сълзите си и кимна. По дяволите, не беше стеснителна до Брант. Защо трябваше да е такава глупачка с непознати?
Пътуваха в асансьора в пълно мълчание. Когато влязоха в апартамента, той попита малко прекалено въодушевено:
— Не си ми казала дали ти харесва моята къща!
— Твоята къща много ми харесва — отвърна Дафни.
— Имах предвид нашата къща. Ако искаш нещо да променим, само ми кажи.
— Просто ми се искаше да има градина… — Тя отиде до огромния панорамен прозорец и въздъхна: — Представях си акри земя. Не бях осъзнала, че Ню Йорк е само сгради. Колко съм глупава, след всички снимки, които съм виждала…
Брант се намръщи:
— Можем да си купим къща в провинцията.
Това бе едно много щедро предложение, но Дафни бързо поклати глава. Нали вече имаха къща в провинцията. В Англия.
— Е, скъпи мои — усмихна им се Алис, — на мен вече ми се спи. До сутринта.
Той целуна майка си за лека нощ, после се обърна към жена си, която още гледаше през прозореца: