— Светлините са красиви, нали?
Тя кимна. Брант я привлече към себе си и леко стисна раменете й.
— Искаш ли да си лягаме, мила моя? — Той се наведе и я захапа по ухото.
Дафни усети как в нея се надига желание, ала скоро то бе подтиснато от чувството й за непълноценност. Дали Брант не се отнасяше снизходително към нея и в леглото? Не се ли проваляше тя и в секса, както в общуването си с хората? Ядосана на себе си и в желанието да си докаже, че може да направи нещо както трябва, се обърна в прегръдките му и се притисна към него. Вдигна се на пръсти, хвана с две ръце лицето му и го целуна.
Боже мили, помисли той, малко объркан от вдъхновената й атака. Обви ръце около кръста й и я повдигна към себе си. Грабна я и я понесе към спалнята. По пътя хвърли бърз поглед към стаята на майка си и с облекчение установи, че вратата е затворена.
Когато я остави да стъпи на пода, Дафни не го пусна, а го придърпа върху себе си на леглото. Брант не разбираше нетърпението й, ала той самият вече едва издържаше, така че нямаше значение. Даде й онова, което тя искаше, доста изненадан и от собствената си необуздана реакция. Дафни неочаквано го притисна силно към себе си.
— Толкова се уплаших… — прошепна накрая.
Той се облегна на лакът, за да вижда лицето й.
— Не се страхувай от онези тъпи журналисти. Не заслужават.
— Не, не от тях… — Тя прехапа устни.
— А от какво, мила моя?
— Уплаших се, че ще пропадна във всичко. Доставих ти удоволствие, нали?
Брант изпита съжаление към нея, но се помъчи да се засмее:
— Искаш ли да чуеш как препуска сърцето ми?
— И моето — въздъхна Дафни. — Толкова си добър, Брант.
— Не го забравяй, госпожо Ашър. А сега какво ще кажеш да вземеш един душ с мен?
— Мисля, че предпочитам ваната с мотора.
На следващия ден Алис Ашър замина за Кънектикът, за да подготви сватбата. Брант и Дафни щяха да отидат там следващата събота, както и Лили и Дъсти.
Тази вечер двамата бяха поканени на официална вечеря, давана от вицепрезидента на рекламната агенция, за която работеше Брант. Дафни носеше нова дълга бяла рокля и изумруден медальон, който той й бе подарил. Къщата на господин Морисън бе на Лонг Айлънд и докато излизаха с поршето от Манхатън, Брант й разказваше за хората, с които ще се срещнат.
— Морисън е нисък, оплешивяващ и много симпатичен човек — подзе той. — Президентът на компанията за спортни стоки се казва Дик и е истинска акула. Срещал съм го само веднъж, но, слава Богу, не на борсата. Като стана дума за борсата — продължи Брант, без да спира, и погледна бързо към смълчаната си съпруга, — утре ще отидем в банката и ще ти открием чекова книжка. Освен това ти трябват кредитни карти на твое име. После ще говоря с моя адвокат как да прехвърлим половината наследство на теб. Казах ли ти, че тази вечер си страхотна?
— Да… — обърна се тя към него и плахо му се усмихна. Като кученце, което се е изпишкало на килима, помисли той.
— Слушай, Даф, знам, че Макс, портиерът, ти е показал проклетия вестник. Защо просто не забравиш тия гадости? Повечето от хората, с които ще се запознаеш днес, ще ти харесат, обещавам ти. Просто бъди самата себе си, обаче не се дръж с никой друг мъж както с мен. Сега вече Дафни се усмихна искрено:
— Не вярвам някой от тях да изглежда така добре, като теб.
Той се засмя.
— Ще ми обещаеш ли нещо?
Ще ти обещая всичко, което поискаш, помисли тя.
— Какво?
— Гледай да не ти се смъкнат презрамките. Прекрасните ти гърди са само за мен.
Дафни също се засмя и се приближи към него. Плъзна ръка по бедрото му и усети кака мускулите му се стягат под пръстите й.
— Внимавай какво правиш, скъпа, да не ни арестуват за неприлично поведение на магистралата.
Четирийсет и пет минути по-късно спряха пред къщата на Морисън в Ийст Хемптън. Влязоха вътре и потънаха в шума от близо петдесетте гости.
— Само не забравяй — прошепна Брант в ухото й, докато домакините им се приближаваха към тях, — че ти си най-красивата жена тук и че си моя съпруга.
Дафни бе сдържана, ала госпожа Морисън реши, че това е типично английско качество и й се усмихна одобрително. Всички онези боклуци във вестниците са пълна глупост, помисли тя. Брант не се отделяше от Дафни през цялото време, докато ги представяха, и изпита облекчение, когато тя му се усмихна, напълно успокоена, и му прошепна, че отива в тоалетната.
Докато поправяше грима си пред огледалото, Дафни чу студен женски глас:
— Не е ли това малкото английско цветенце? Най-после сама.
Ръката й трепна и червилото се размаза по бузата. Обърна се бавно. Пред нея стоеше умопомрачителна червенокоса млада жена с рокля от сребристо ламе, която подчертаваше всяка извивка на красивото й тяло.