— Здравейте — отвърна Дафни и изтри червилото.
Толкова е млада и хубава, помисли Марси и я прободе остро чувство на ревност, разочарование и гняв. Но пък какво бе очаквала? Грозно джудже?
— Казвам се Марси Елис. Аз съм много близка приятелка на Брант.
— Много ми е приятно, госпожо. Аз съм Дафни.
— Госпожо? Не съм много по-възрастна от вас. Какво… изискано име, толкова необичайно в днешно време. — Марси отметна коса със заучено движение, което откри дългата й изящна шия. — О, да, знам коя сте. Женичката на нашия расов жребец. — Дафни почувства как всеки неин мускул тревожно се напряга. Марси трябва да беше една от любовниците на Брант. Не, от бившите любовници. — Колко странно — продължи Марси. Искаше й се да изсипе шише боя върху косата на Дафни. — Брант да се ожени толкова бързо. Но пък той винаги си е бил бърз, когато иска нещо, все едно дали е нова кола, нова жена или добра финансова сделка.
— Извинете ме, госпожице Елис! — Дафни стисна чантичката си и се насочи към вратата.
— Кажете ми, госпожо Ашър, какво правите… професионално?
— Нищо — отвърна Дафни.
— А, малката домакиня! — засмя се тя. Долните й зъби не бяха съвсем равни и кой знае защо Дафни се почувства по-добре от това. Значи не беше толкова съвършена. — Давам на Брант три месеца и после, скъпа моя, ще бъдете само още едно от неговите притежания и можете да си седите между глупавите му антики и да събирате прах.
— Антиките му са много хубави!
— И прекрасното му месингово легло ли? Поиграхте ли си вече във ваната му? Той много обича.
Тя се държи с мен като Лусила, помисли Дафни. Злобна и високомерна жена. Идеше й да се нахвърли върху нея, ала живо си я представи как лудува във ваната с Брант и забрави всякакви заядливи отговори. Как би могъл той да иска от нея нещо друго, освен пари? Почувства се плоска, грозна и глупава.
— Мисля, че не сте много любезна — отговори тя и избяга от тоалетната, преследвана от звънливия смях на Марси.
Брант говореше с двама мъже и Дафни не посмя да ги прекъсне. Измъкна се на осветения двор и започна да се ругае наум, без да чувства студа.
— Влезте, госпожо Ашър, не желая да настинете… — Господин Морисън любезно я поведе обратно навътре. — Някой ви е разстроил — забеляза той, като видя бледото й лице. Мярна Марси Елис и потисна една дълбока въздишка. Искаше му се да успокои Дафни, да я увери, че всичко ще се оправи, но не бе глупав и знаеше, че това е последното, което й трябва. Заговори някак между другото: — Нали знаете, госпожо Ашър, вашият съпруг е доста популярен. А вие, както ми е споменавал Брант, цял живот сте живели в провинцията. Повечето хора са много мили, а онези, които не са, обикновено имат причини. Вземете например Марси Елис. — Дафни понечи да се намеси, обаче той припряно продължи: — Тя е симпатична жена, ала женитбата на Брант й се отрази зле. Предполагам, че те са били близки с вашия съпруг, но това вече е минало. Имате две възможности, госпожо. Или ще си обърнете и другата буза и ще я чакате да си свърши отровата, или ще свиете ръка в юмрук и ще я цапардосате. Ако изберете второто, надявам се да не го направите тук — добави господин Морисън с широка усмивка. — Имам високо кръвно и такава гледка може да ме събори.
Дафни неволно се засмя:
— Брант ми каза колко сте симпатичен, господин Морисън, ала не ме предупреди, че сте и много забавен.
— Наричайте ме Дан.
— Мисля, че тази вечер сте в безопасност. Дан. Няма да й блъсна един юмрук.
— Казва се да й забия. Американски жаргон.
— Ще го запомня. Много сте мил, господине. Но е трудно да се забравят навици от цял живот. — Тя пое дълбоко въздух и изправи рамене. — Време е да престана да се крия зад Брант. В края на краищата, вече съм пораснала.
— Съвсем пораснала — съгласи се Дан.
Брант се огледа и забеляза жена си в разговор с господин Морисън.
— Е, Брант, толкова ли е ужасна жена ти?
— Здравей, Марси. Вчера се опитах да се свържа с теб, обаче беше излязла. Как е новинарският бизнес?
— Добре е, предполагам. Още не си ми дал онова изключително интервю, което ми обеща.
— Много ли ти трябва?
Тя го погледна внимателно. Беше напрегнат, очите му светеха.
— Рицар в ризница на футболист, а? Леле, колко си страшен! Доколкото разбирам, предлагаш сделка?
— Да, може и така да се каже. Престани с твоите гадости, с тъпите си нападки срещу съпругата ми и с намеците за обстоятелствата около моята женитба. Чистата, неподправена истина. Това е моето условие.