При думата „съпруга“ Марси трепна.
— Ще си помисля — каза накрая. — Сигурен ли си, че искаш неподправената истина? Както аз я разбирам, неподправената истина е, че тези зелени очи са една златна мина, а ти си… ами… — Обърна се да си тръгне, но не можа да се сдържи и подхвърли през рамо: — На мен лично твоята съпруга — натърти тя — ми се стори интересна колкото зелка.
Брант не попита Дафни за разговора й с Дан Морисън, а тя не му спомена за сцената с Марси Елис.
На другия ден следобед, докато й обясняваше как се попълва чек, на вратата се позвъни. Той вдигна поглед и се намръщи:
— Кой, по дяволите…
Отвори и направи крачка назад. На вратата беше почти целият отбор на „Звездите“, заедно със съпругите си и с бутилки шампанско.
— Изненада!
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Искаш ли още малко шампанско, Даф?
Дафни се усмихна на Тайни Фибс и му подаде чашата си.
— Винаги съм мислила, че бърлогата на Брант е голяма — забеляза тя леко объркано. — А сега, като сте всички тук, ми изглежда като лилипутска къщичка, пълна с Гъливери.
— Аха — намеси се Лойд Нолън. — Дори не можем да прожектираме мачовете си. Само чакай да видиш на какво ще заприлича, като се изтърсят и останалите.
— Още ли има?
— Ами да. Нали не е сезон, не можахме да подберем всички. Та кажи, Даф, какво мислиш за Ню Йорк?
— А за футбола?
— Аха, трябва да видиш как се перчи Танцьора. Домъкнали сме няколко филма.
— С удоволствие — закима Дафни въодушевено. — Брант ми показа само един.
— Лойд иска да се възхищаваш и от него — обади се една красива негърка и го смушка в ребрата. — Аз съм Беатрис, неговата по-добра половинка, но този път няма нужда да го запомняш. Сигурно вече си претрупана с имена.
— О, да — призна Дафни замаяна. — Наистина ли го наричат Танцьора? Никога не ми е казвал, макар че като бяхме в Хавай, танцуваше много хубаво.
Избухна дружен смях. Тя усети как една огромна ръка я прегръща през раменете.
— Не им се връзвай на глупостите, Даф — посъветва я „Придирчивият“ Уилямс, полузащитникът. — На твоя човек му викаме Танцьора, защото много ловко се измъква от мелетата. Не иска да му потрошат хубавото тяло.
— Разбирам — отвърна Дафни сериозно. — Той наистина има красиво тяло.
Тази невинна забележка й спечели нов взрив от смях, Брант, който говореше с треньора Сам Карверели, погледна към групичката около жена си.
— Гледаш като бик — забеляза Сам. — Чудесно момиче. И се държи толкова естествено с всички. Горкият Тайни, май вече е хлътнал.
Тя наистина се държеше естествено, съвсем естествено, и то с тълпа футболисти. И с техните жени, добави Брант наум. Видя как Синди Уилямс се наведе да й прошепне нещо в ухото. Чу да гърми следващата тапа от шампанско.
Премигна объркано, когато съпругата му и десетина играчи и жени излязоха от хола.
— Ще й покажем един от великите ти мачове, Брант — подвикна му Гай Ричардсън. — Нали се сещаш, там дето се опита да направиш едно хвърляне и те затрупаха.
Половин час по-късно той влезе в хола и видя жена си, седнала по турски на пода пред телевизора сред другите жени. Мъжете се бяха покатерили върху всички възможни мебели.
— Гледай, Даф — говореше Лойд. — Шейсет метра и право в ръцете ми.
Когато Лойд се добра до края на наказателното поле и отбеляза гол, се разнесоха възторжени викове и гласът на Дафни бе измежду най-силните.
— Как улучва от толкова далеч? — попита тя.
— Техника, миличка, техника — обясни Лойд.
— Има си я.
— Да, така изглежда — съгласи се Дафни.
— Хайде, стига, Нолън — скастри го Сам Карверели. — Гледай, Дафни — показа й той една футболна топка, която бе измъкнал от килера. — Топката трябва да се държи ето така. Виждаш ли шева? Гледай как я държа аз. Ето, опитай.
— Насам, Даф — подвикна Лойд и застана в ъгъла на стаята.
Тя хвърли топката към него, той я хвана пред гърдите си, изпъшка шумно и залитна назад.
— Ако не я беше хванал, щеше да стигне чак до Сентръл Парк — похвали я Тайни, самоназначилият се разпределител на шампанското.
— Способна жена — обърна се Беатрис към Брант.
— Ръцете й са малки, но наистина е много талантлива — засмя се той.
— Харесва ми езика ти — прихна Тифи Ричардсън. Брант погледна към бременния й корем.
— Както забелязвам, от приказки вреда няма.
— Вижте този пас по дясното крило!
Брант премигна. Думите излязоха от устата на английската му съпруга, която бе приковала поглед към телевизора.
— Съжалявам, старче — обади се Тед Хартланд, центърът, който потрепери, като видя как трима от играчите на „Патриотите“ се нахвърлят върху Брант.