— Каква каша беше този мач — забеляза Сам. — Едва не ти потрошиха ребрата, Брант.
Дафни се обърна разтревожено към него. Той клекна до нея.
— Нищо ми нямаше, любов моя. Само малко бях насинен. Такива се рисковете на играта, особено когато онези идиоти тръгнат като валяк върху мен.
— Тя не иска да нараниш хубавото си тяло, Брант — обади се Нолън.
— Вие всички имате хубави тела — отсече Дафни. — Трябва повече да се пазите. Не си ли съгласна, Беатрис?
— Разбира се. Не помня колко пъти Лойд се е прибирал като парцал.
— Обзалагам се, че охка, за да го съжаляваш — подметна Сам.
Започна добродушен спор между мъжете и жените за мъжеството и как то трае само докато играчите се приберат у дома.
— След това се разкисва като малко момченце — съобщи Тифи. — А Тай едва ли някой някога го удря, защото стои пред нашата врата и само хвърля топката.
— Но знаеш ли колко боли да гледам как удрят момчетата — оплака се Тай и потърка ребрата си.
Брант седна на пода до Дафни, но остави другите да й разказват за играта. Попива като гъба, помисли си, гледайки как в очите й се изписва първо недоумение, после разбиране. А ако не разбираше, питаше. Това е моето семейство, каза си той. И тя е съвсем като част от него.
— Хей, Брант, имаш ли черна дъска?
— Съжалявам, не — вдигна той поглед към Лойд Нолън. — Защо?
— Даф иска да види какво значи двойно обръщане.
— Да изчакаме някой хубав ден и ще й покажем всичко в парка. Искаш ли да се научиш на американски футбол, Даф?
Тя кимна възторжено и Тайни засия.
— Наистина ти е провървяло — прошепна Тифи Ричардсън на Брант. — А ние всички толкова се бяхме разтревожили.
— Искахте да ми окажете подкрепа, така ли? — вдигна той вежди. — Или искахте да видите дали не съм се оженил за някаква малоумна заради парите й?
— Е, най-неприятните намеци бяха, разбира се, от Марси и на всички им беше ясно, че тя ще представи нещата откъм най-лошата светлина. Дафни е… — Тифи замълча и продължи замислено: — Тя събужда в човек инстинкта на защитник, знаеш ли? Никога не съм виждала момчетата такива… ами, внимателни. Изглежда прекрасно момиче.
— Да — кимна Брант. — Наистина е прекрасна.
— Обичам да я слушам как говори. Сигурно всички американци се впечатляват от английски акцент.
— Особено когато говори за „пас по десния фланг“! — Той се опита да я имитира и двамата избухнаха в смях.
— О, Сам — чуха я да вика на треньора, — не бива така да си скубещ косите! Та това е само един мач, който е тръгнал накриво.
Тай Ричардсън й показа последните няколко минути от полуфиналния мач, който бяха загубили от „Железните“, като през цялото време й обясняваше как техният… проклет разпределител е пропуснал преди това два гола.
Тя бе възмутена и фучеше заедно с останалите заради загубата.
— Отвратително! Ти си много по-добрият разпределител! Толкова съжалявам… — Обърна се към съпруга си и, за негова изненада, силно го прегърна: — Следващия сезон ще ги унищожиш, обещавам ти.
„Звездите“ не си тръгнаха чак до полунощ. Тайни поръча десетина пици и Брант гледаше с умилението на горд родител как Дафни се смее, когато безмилостно се шегуват с нея заради аншоата.
Отидоха си, след като разчистиха всичко. На тръгване прегръщаха Дафни, докато ребрата я заболяха. Когато вратата се затвори зад последния, тя се обърна към Брант и обви ръце около кръста му:
— Толкова съм щастлива! Никога не съм срещала толкова много симпатични хора.
— Ти си пияна — обвини я той и плъзна ръце по гърба й.
— Не чак толкова — отвърна Дафни и вдигна лице към него.
Брант я целуна по върха на носа и я заведе в спалнята.
Съблече я, сложи я да легне на леглото и й се усмихна, когато тя го погледна въпросително.
— Вярвай ми…
Наведе се и след малко проникна дълбоко в нея, докато ръцете му галеха нежно тялото й. Заляха го разкъсващи, диви чувства и го накараха да забрави всичко, освен топлината на кожата й и дълбочината на нейното удоволствие.
В следващия момент бе вече заспал.
Какво ли искаше да каже с това, чудеше се Дафни, замаяна от собствената си страст. Тя се сгуши в него, заслушана как галопиращите удари на сърцето й постепенно се успокояват и заспа, преизпълнена с щастие.
— Бих искала да ви напиша чек — обърна се Дафни към продавачката в „Лорд и Тейлър“. Двамата с Брант току-що бяха излезли от гинекологичния кабинет и лекарката им бе казала, че всичко е наред. Диафрагмата й щеше да е готова след два дни. Ботушите на витрината с обява за разпродажба бяха привлекли вниманието и на двамата. За Дафни това се оказа пълен провал.