— Разбира се, госпожо — отговори продавачката. — А не бихте ли желали кредитна карта на „Лорд и Тейлър“? С нея е много по-лесно.
Дафни се огледа за Брант. Той бързо бе одобрил избраните от нея кожени ботуши и бе изчезнал.
— Кредитна карта — повтори тя. Никога през живота си не бе имала кредитна карта. Изведнъж това й се стори най-важното нещо на света. — Да, искам кредитна карта.
— Отлично, госпожо. Сигурна съм, че вашия кредит ще бъде одобрен. — И тя я насочи към шестия етаж, където Брант я намери след около двадесет минути.
Дафни седеше изправена на един стол срещу доста уморен на вид човек с очила, които непрекъснато се смъкваха на носа му.
— Ще ви трябва съгласието на съпруга ви, госпожо Ашър — повтори мъжът. — И, както ви казах, неговия подпис.
— Но трябва само да се обадите на посредника му, господин Едуард Кауфийлд. Нали ви обясних, че картата е за мен, не за съпруга ми.
— Госпожо Ашър… — Мъжът започваше да губи търпение. — Такива са правилата. Вие нямате собствени доходи.
— Какъв е проблемът? — намеси се Брант изневиделица.
Мъжът изглеждаше готов да го прегърне от облекчение.
— Господин Ашър? Вие сте футболистът, нали? Много ми е приятно! — Той бързо стана и стисна ръката му. — Просто ни трябва вашия подпис и някои сведения за попълване на бланката.
Брант вече имаше две кредитни карти и трета не му трябваше, но забеляза гневния поглед на Дафни и бързо отстъпи:
— Разбира се — кимна той и седна до жена си.
Оказа се, че съвсем неправилно е оценил положението, защото тя изведнъж избухна:
— Искам кредитна карта на мое име, не на негово!
Господин Рийвс въздъхна и опита отново:
— Госпожо Ашър, не мога да си представя, че кредита в Англия се отпуска по толкова различен начин. Разбира се, че може картата да е на ваше име. Просто банковата сметка ще е на името на вашия съпруг. Той отговаря…
— Не, господин Ашър не иска кредитна карта на „Лорд и Тейлър“. Само аз искам. Аз ще ви пиша чекове, за да плащам покупките си, не той.
— Госпожо, вие нямате постоянен източник на доходи. — Той погледна умолително към Брант. — Вие не работите…
По дяволите, помисли Брант, какво трябваше да направи сега? Дафни изглеждаше така, сякаш всеки момент ще забълва змии и гущери. Събра всичкото си търпение и заговори:
— Съпругата ми има собствени доходи. Всеки месец на нейна сметка се привеждат по хиляда долара. Сега дайте да попълним проклетата бланка.
Отново трябваше да зависи от нечие разрешение. Въпреки че имаше влог от двеста хиляди долара, уреден преди два дни от посредника на Брант, единственото, което можеше да докаже, бе че всяко тримесечие получава по него лихви. Дафни прехапа устни. В нея се надигна гняв — гняв към самата себе си, задето не струва нищо. Тя се изправи рязко, стиснала чантичката пред себе си като щит.
— Не искам вашата кредитна карта, господин Рийвс. Ще отида долу и ще напиша чек за покупките си.
— Дафни, почакай — започна Брант, ала тя вече излизаше, изправила войнствено рамене. Обърна се към господин Рийвс: — Може би някой друг път — извини се той и излезе, споходен от съчувствения му поглед. Идеше му да я удуши.
Дафни вече съжаляваше, че изобщо е зърнала проклетите ботуши, но старателно написа първия в живота си чек и го стовари пред продавачката.
— Може ли да видя шофьорската ви книжка, госпожо Ашър?
— Какво? — погледна я Дафни объркано.
— Тъй като нямате сметка при нас, заедно с чека ми трябва шофьорската ви книжка като документ за самоличност. Такива са правилата.
Брант пристигна навреме за размяната на мнения. Затвори за миг очи. Би предпочел да играе футбол в Калифорния. По дяволите, дори в Аляска. Вината бе негова. Не се беше сетил, че ще й трябва шофьорска книжка, за да пише чекове.
— Нямам шофьорска книжка — процеди Дафни през зъби.
Продавачката я погледна безпомощно.
— Разбирам, госпожо, че отскоро сте в страната. Изчакайте да говоря с управителя, освен ако, разбира се, вашият съпруг… — Усети вбесения поглед на Дафни и изчезна.
Бе достатъчно умна, за да избяга от надигащата се буря, помисли Брант. Той нежно сложи ръка на рамото й и през палтото я почувства как трепери.
— Забравих — подзе тихо. — Извинявай. Тази седмица ще ти изкараме шофьорска книжка.
Контактните лещи я бодяха от напиращите сълзи. Потърка се с ръка и едната леща падна. Тя изруга и Брант толкова се изненада, че се разсмя.
— Мразя те! — прошепна Дафни с треперещ глас. — Не искам тези проклети ботуши. Не искам нищо. — Успя да намери лещата и избяга.
Той остана до щанда. Чувстваше се пълен глупак. Другите купувачи го гледаха със съжаление.