— Извинявам се, господин Ашър — подзе продавачката, — но трябва вие да ми напишете чек. Или имате кредитна карта?
Брант мълчаливо написа чека. Когато опаковаха ботушите, отиде да чака пред тоалетната. Чака дълго и вече започваше да мисли, че Дафни си е отишла. Пет минути по-късно тя излезе с наведена глава и нахлупена до очите шапка.
— Хайде да отидем да се попързаляме с кънки — предложи той и здраво я хвана за ръката.
— Нали имаше среща? — попита Дафни, без да го поглежда.
— Срещата може да почака. Ще се обадя по телефона. Отидоха в Рокфелеровия център и Брант с облекчение я наблюдаваше как тя изкарва всичкия си яд на леда. Бе много добра кънкьорка, сигурна и грациозна.
В таксито по пътя към вкъщи той съобщи спокойно:
— Утре ще ти издадем шофьорска книжка за Ню Йорк.
— Нали няма да имаш нищо против да взема изпита с твоето порше? — попита Дафни саркастично. Брант изстина при мисълта друг, освен него да кара поршето в движението на Ню Йорк, ала си замълча. — Ами ако ударя проклетата ти кола? Аз нямам шофьорска книжка. Нямам автомобилна застраховка. И дори не приемат моите чекове.
Слава Богу, че в този момент таксито спря пред тях и той се спаси, като започна да търси пари да плати.
Не каза нищо, докато не влязоха в апартамента. Хвърли пакета със злощастните ботуши на дивана.
— Добре, Даф, седни да поговорим. Престани да се държиш като дете.
Тя има нахалството да се оттегли в кухнята. Колко тъпо е да се разговаря пред умивалника, помисли Брант, докато я гледаше как си налива чаша вода.
— Сега готова ли си?
— Не, отивам в тоалетната.
— Много удобен повод — измърмори той и тръгна след нея, но вратата на тоалетната се затръшна пред носа му.
Съпругата, помисли Брант, е като пирон в обувката. Опитваше се да й помогне, да уреди нещата, а в отплата получаваше само детински сръдни и сцени. Когато след десетина минути Дафни дойде в хола, той вече кипеше.
— Писна ми от теб! — избухна. — Трябваше да се оженя за жена, а не за едно наивно глупаво момиченце, което не умее нищо, освен да прави изпълнения в леглото. — Още щом произнесе думите, се ядоса на себе си, ала не можеше да ги върне назад. Поне я бе накарал да го чуе.
Тя го гледаше с потъмнели от гняв очи.
— Ако отново се развикаш, излизам. Сега искаш ли да поговорим като възрастни хора, или ще продължаваш така? И не ми клати глава! — Хвана я за раменете и леко я разтърси. — Е?
— Трябва да отида да приготвя вечерята.
— А, така ли? Прегорена риба? Или студени пържени яйца? — Объркано прокара пръсти през косата си. — Извинявай, не исках да кажа това. Ела, седни тук.
Дафни се сви в края на дивана и впери поглед право пред себе си в розовата мраморна скулптура на гола жена на масичката.
— Даф — подзе Брант, призовавайки цялото си търпение, — това, което се случи днес, беше едно недоразумение. Няма какво толкова да се ядосваш. Чудо голямо! Ще ти извадим шофьорска книжка и ще можеш да пазаруваш където си щеш и да пишеш колкото си щеш чекове. Какво още искаш?
— Искам да си отида вкъщи — отвърна тя и веднага осъзна каква глупост е изтърсила. Засмя се нервно: — Не, не е вярно. Просто се чувствам толкова… ненужна.
— Ненужна! Та ти си моя съпруга! Или започваш да съжаляваш, че се омъжи за мен?
— Не, не… — възрази Дафни нещастно. Чувстваше се глупава и виновна. В края на краищата, не той бе крив, че тя не може да прави онова, което всеки нормален възрастен човек би трябвало да умее. Как можеше Брант да си помисли, че тя съжалява, задето се е омъжила за него! Нали той трябваше да носи кръста. Облиза пресъхналите си устни. — Просто… — Просто какво, искаше й се да изкрещи на себе си.
— Моля те, спести ми психологичните си бълнувания на тема как не знаеш коя си и искаш да откриеш своята самоличност в схемата на живота.
— Добре, ще ти спестя всичко. Нямаше ли среща?
— Да — отсече той и рязко се изправи. — Като се върна, ще излезем да вечеряме навън.
Дафни безпомощно го проследи с поглед как навлича красивото си кожено сако и затръшва входната врата.
Завъртя се из къщата и накрая спря пред телевизора. Включи видеото и пусна един от мачовете на Брант. Усети как удоволствието започва да я завладява.
— Това — съобщи на празната стая — беше един силен удар. Не се получи, но и опитът си го биваше.
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Добре дошли, скъпи мои — поздрави ги Алис Ашър и прегърна първо Дафни, после Брант. — Къщата е пълна до пръсване! Влизайте бързо, че навън е студено. Не е ли прекрасен снегът? Дайте ми палтата си. Дафни, за теб има една изненада.