„Изненада“ беше слаба дума. Дафни се вторачи първо в Уинтърспуун, после в леля Кло и избухна в сълзи.
— Пиленце мое! — възкликна леля Кло. — Ама какви са тези глупости? Ела тук и дай да те прегърна. Просто ти напомням за Англия, това е всичко. Шшт, тихо сега… — Притисна силно крехкото й тяло и срещна погледа на Брант през рамото й. Той сви рамене и каза:
— Добре дошла, лельо Кло. Ти също, Уинтърспуун. Надявам се, че пътуването не е било много уморително.
— Съвсем поносимо, милорд — отговори Уинтърспуун.
— Всъщност — добави Кло с блеснали очи, — през целия полет над Атлантика пиянствахме и пристигнахме глуповато усмихнати. Много ти благодаря, че ни изпрати билетите.
Дафни се обърна към съпруга си:
— Ти ли си уредил да дойдат?
— Да — отвърна той, без да сваля очи от лицето й. — Мислех, че ще ти бъде приятно.
В първия момент тя занемя. После го прегърна и зарови лице във врата му.
— Така е по-добре — прошепна Брант.
Последните три дни бяха напрегнати и неспокойни, освен когато бяха в леглото и той реши, че колкото повече време прекарват там, толкова по-добре.
— Вече не те мразя — прошепна Дафни. — Мисля, че си много добър.
— Хайде, влюбени птички — прекъсна ги Алис, — след час от Хюстън ще пристигнат Лили, Дъсти и децата.
— Как ще дойдат от Ню Йорк дотук, мамо?
— Глупав въпрос, Брант — засмя се тя. — С лимузина, разбира се. Сега предлагам вие с Дафни да си разопаковате багажа и да се приготвите. Кло, господин Уинтърспуун, бихте ли желали по чаша чай?
— Оскар, госпожо.
— Боже, господин Уинтърспуун! — възхити се Кло. — Какво благородно име!
— Благодаря, госпожо Спаркс.
— Кло, сър. В края на краищата, сега сме в Америка.
Докато се качваха към спалнята на горния етаж, Брант леко ухапа жена си по ухото.
— Нали не си забравила диафрагмата си?
Дафни му хвърли поглед, от който желанието му веднага се събуди.
— Мисля — заяви тя твърдо, — че за една седмица ще се изхаби.
— Господи, представям си каква физиономия ще направи твоята лекарка!
— Тя е на петдесет и пет години!
— Тогава ще трябва да се пазя от нея.
— Ама че си самонадеян!
— Само си помисли, сигурно ще ме опишат в медицинските списания. Как ти се струва това като заглавие на статия? — Той се наведе и прошепна нещо в ухото й.
— Какво? — не разбра Дафни.
Долу в хола Алис чу сърдечния смях на сина си и се усмихна.
Столовата бе препълнена с храна, смях, възрастни и палави деца.
— Ти си много по-красива, отколкото те описа Брант — заяви Лили, след като сипа голяма лъжица зелен фасул в чинията на дъщеря си.
— Как можа да го кажеш, скъпа — обади се Дъсти. — Сигурно нашите хюстънци ще полудеят само като я видят.
— Е, не исках да прозвучи чак така — оправда се Лили.
— Тя никога не иска така да прозвучи — каза Брант. — Лили има нецензуриран ум — обясни той на Дафни.
Но Дафни не можеше да откъсне очи от Дъсти, очарована от акцента му.
— Би ли казал още нещо? — помоли го тя.
— След вечеря ще ви изпея на всичките една западняшка песен, какво ще кажеш?
— Любимата му е „Изхвърлен в тоалетната на нейното сърце“, или нещо подобно във високо литературен стил.
— Тоз момък хич няма вкус — провлачи Дъсти още повече, за да достави удоволствие на английската си публика.
— С удоволствие ще чуя всичко, което изпеете — възкликна Дафни.
— Вземи си още пиле, скъпа — предложи Алис. — Почти не си докоснала вечерята си.
— Вярно е — потвърди Брант. — Трябва да си пазиш силите, мила.
Дафни му се усмихна щастливо и се обърна към Кло:
— Трябва да отидеш на Хаваите. Толкова е красиво и всички са толкова симпатични!
— Обзалагам се, че си им събрала очите с онези оранжеви бански — подхвърли Кло.
— Господи — изпъшка Брант, — трябваше да наема въоръжена охрана, за да я пази от мъжете.
— Наистина ли, чичо Брант? — попита осемгодишният Кийт и вилицата му замръзна по пътя между чинията и устата.
— Разбира се. И то само от жени.
— Не го лъжи — възмути се Лили. — Само половината от охраната са били жени, Кийт.
— Трябва да ви призная, госпожо — обади се любезно Уинтърспуун, — че това ястие е много вкусно. Надявам се, че ще ми дадете рецептата.
— Непременно, Оскар. Смятате ли да готвите на Брант и Дафни?
— Разбира се. В Ашърууд нейна светлост не беше допускана до кухнята.
— Слушай, Уинтърспуун — заяви Брант твърдо, — повече никакви светлости. Тук е Америка. Освен това е много неудобно.
— На мен ми харесва — възрази Лили. — Божичко, забравих да се поклоня.
— Кога почват тренировките, Брант? — попита Дъсти.