— Много скоро, за съжаление. След около четири месеца. Ще тренираме в Ню Йорк, а там е толкова влажно, че ти залепват чорапите.
— А какво става с търговийката, братко?
— Следващата седмица ще видите по телевизията красивата ми физиономия. И рекламирам спортни стоки, Лили, не бельо или крем за бръснене.
— Е, и бельото не би било зле. Какво мислиш, Дафни? Имаш ли нещо против милиони жени да гледат Брант по слипове?
— О, не, той е толкова красив… — Тя замълча и се изчерви.
Брант се наведе и прошепна в ухото й:
— Но, любов моя, ти май не си ме виждала по бельо…
— Какво казваш, чичо Брант? — попита Патриша.
— Точно казвах на леля ти Дафни, че има страхотен вкус.
— Дафни е много смешно име — реши Дани.
— Можете да ме наричате Даф. Чичо ви ми вика така.
— Звучи като Дафи Дък — забеляза Кийт.
— Кой е Дафи Дък?
Английският контингент се заслуша с голям интерес в завързаните обяснения на Кийт, докато Дъсти го прекъсна със смях:
— Я спестете на леля си комиксите!
— Вие с чичо Брант скоро ли ще си имате деца? — попита Патриша.
Зеленият фасул заседна в гърлото на Дафни. Тя посегна към чашата с вода. Брант започна да я тупа по гърба.
— Ами — наля масло в огъня и Кийт, — ние искаме да си имаме братовчеди.
— Добре ли си, мила? — попита Брант. Тя кимна сподавено и той се обърна към племенниците си: — Хей, деца, това е трудна работа. Ти какво мислиш, Даф?
Топката е в твоето поле, говореше лукавият му поглед. Обичаше пурпурния цвят на бузите й, когато се изчервеше, проклятието на всички светли хора. За негова изненада обаче тя отговори:
— Аз всъщност много бих искала деца. Но, нали знаете, чичо ви е много зает човек. Ще трябва да имаме търпение.
Брант толкова се стъписа, че започна за заеква:
— Аз не знаех, че искаш… Тоест, ти изглеждаше толкова…
— Така беше и на първите десет кадъра на рекламата — излъга Дафни, без да й мигне окото и го потупа по ръката. — Когато е нервен, развълнуван или изненадан, езикът му се връзва.
— Тъй ли? — изненада се Дъсти. — Никога не съм знаел, Все си мислех, че си хлъзгав като мокра връв.
— И аз не знаех — отговори Брант. Гласът му бе шеговит, ала очите му, приковани към лицето й, бяха съвсем сериозни.
Алис се прокашля:
— Кажи, Кло, колко дълго възнамеряваш да останеш при нас?
— Ами аз просто трябва да се запозная с всички тези прелестни футболисти. Ако всички изглеждат като твоя син… — Тя потрепери от удоволствие и очите й заблестяха.
— Всичките са чудесни, лельо Кло — увери я Дафни.
— И такива огромни и със страхотна… физика?
— Да, но не съм сигурна, че ще е много разумно да се запознаеш с тях наведнъж.
— Ами да, не искаме да получиш сърдечен удар — допълни Брант.
— Съвсем вярно, сър — съгласи се Уинтърспуун.
Церемонията, проведена на следващата сутрин от преподобния Оукс в свръхмодерната презвитерианска църква в Стамфорд, бе проста, елегантна и благословено кратка. Дафни бе с бледожълта вълнена рокля, а Брант с тъмен костюм.
— Сега чувстваш ли се двойно омъжена? — попита той след службата и я целуна леко.
— Чувствам се уплашена до смърт — отвърна тя.
— Защо? Вече знаеш какво ще направя със страхотното ти тяло.
Дафни не се засмя, както очакваше, но нямаше време да я попита какво се върти в прелестната й главичка.
Децата, които досега се бяха държали почти невероятно добре, повече не можеха да се сдържат и се увесиха на ръката на чичо си.
— Мама казваше, че никога няма да се ожениш, чичо Брант — съобщи Кийт. — А сега вече си женен два пъти.
— И все за една и съща жена — допълни Патриша.
— Да, мама каза, че обичаш да си играеш, ама аз й отговорих, че това ти е работата, защото си играч.
— Не ги слушайте малките глупачета — прекъсна ги Лили и прегърна снаха си. — Моите поздравления, Дафни. Ще замъкнеш ли Брант обратно на Хаваите?
— Всъщност — заяви Брант, — аз ще я замъкна обратно в Англия. Имаме много работа по имението. Какво мислиш, мила?
— Да — съгласи се тя бързо, като избегна погледа му.
— Ние с теб ще си имаме един хубав дълъг разговор — закани й се той и се обърна да поприказва с преподобния отец Оукс.
Тъй като не бяха младоженци в истинския смисъл на думата, Брант цял следобед развежда Кло и Уинтърспуун из Стамфорд и околностите му. Не остана насаме с жена си чак до късно вечерта.
— Не — извика й той от леглото, — не си слагай нощница. Няма да ти трябва. Цяла нощ ще те топля. — Потупа леглото до себе си. — Ела тук, Даф.
Дафни се наведе да загаси нощната лампа.
— Не — спря я Брант. — Остави я. Искам да те виждам. — Тя се поколеба и той се намръщи: — Даф, познавам тялото ти почти колкото моето. Какво има, любов моя?