— Брант! — Дафни бързо се пъхна в леглото и придърпа завивките до брадичката си.
Той се подпря на лакът и се вгледа в профила й.
— Добре — рече сериозно, — достатъчно. Стига шеги. Кажи ми какво не е наред.
Без предупреждение тя се хвърли към него и зарови лице в рамото му. Брант я усети как трепери, почувства как ръцете й се впиват в раменете му.
— Днес на церемонията ти се държа, сякаш… сякаш наистина го искаше — прошепна Дафни.
Той замръзна.
— Разбира се. А ти какво очакваше? Че ще те погледна и ще изпищя от ужас? Та ние вече сме женени, Даф. Това беше само заради майка ми.
— Опитваш се да получиш най-доброто от една лоша сделка.
— Ако това е лоша сделка…
— На теб би ти било приятно да правиш секс с която и да е жена и ти го знаеш. Аз много скоро ще ти омръзна.
— Защо?
Тя вдигна глава и видя, че погледът му е прикован върху лицето й.
— Защото съм глупава, и те ядосвам, и съм се лепнала за теб.
— Ти си всичко друго, но не и глупава. А иначе е вярно, че си като лепка.
— Искаш да се върнем в Ашърууд, защото тук те злепоставям.
— Ето значи какво било — подсвирна Брант тихо. — Как можеш да си толкова глупава! Секси, сладка, ала глупава. Искам да се върнем в Ашърууд, защото го обичам и мислех, че и ти го обичаш. Това сега е другият ни дом и не желая да го пренебрегваме. Така и не съм завършил ламперията в библиотеката.
— Но аз съм безполезна! Ти не искаш да имаш деца от мен, защото това би означавало, че ще останеш женен за мен!
Той не каза нищо, ала Дафни усети как ръката му се плъзна по корема й и между бедрата.
— Какво правиш?
— Стой мирно! — заповяда той. — Аха, още малко. Ето. Жалко, няма да успеем да изхабим диафрагмата ти. А така се надявах да вляза в Книгата на Гинес.
Тя чу как диафрагмата тупна на пода.
— Не разбирам… Защо?
— Ще си направим едно бебе, за да се вържа с теб завинаги.
— Но ти не искаш! Правиш го само защото си… почтен, Брант!
— Престани да блееш и ме целуни. Само след няколко минути, когато се успокоиш, ще започна да те целувам навсякъде.
— Говориш, сякаш съм коза — прихна Дафни.
— Аз определено съм козел. Цял ден те желая, госпожо Ашър.
— Какво каза вчера за заглавието на статията?
Той я целуна силно и се отпусна между бедрата й. Когато стенанията й прераснаха във викове, дланта му нежно покри устата й. После на нейно място дойдоха устните му, той се отпусна отново върху нея и тя полудя от невероятното усещане. Когато се вгледа в лицето на съпруга си, озарено от удоволствие, Дафни реши, че светът е едно прекрасно място.
Брант знаеше, че е прекалено тежък за нея, обаче нямаше сила да се отмести.
— Ти си моята съпруга — прошепна той и тези прости думи изразяваха топлите, нежни чувства, които се надигаха в него. — Моята съпруга.
— Да — потвърди тя и го привлече към себе си, за да го целуне отново.
Дишането им бавно се успокои.
— Никога не съм се любил с друга жена в тази стая — каза Брант.
— Надявам се — отговори Дафни.
Той се претърколи на гръб и запали лампата. Усети главата й на рамото си и каза:
— Не.
— Какво не? — попита тя сънено.
— Не, не можем веднага да заминем за Англия. Първо трябва да запознаем леля Кло със „Звездите“.
— Мислиш ли, че ще го преживеят?
— Нямам търпение да видя.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Тайни Фипс изглеждаше като в шок. Той грабна една бира и отметна назад глава. Дафни гледаше очаровано играта на мускулите по масивния му врат. Когато пресуши цялата бутилка, стовари я на масата и изтри уста с опакото на ръката си, тя попита с безразлично изражение:
— Хареса ли ти леля ми Кло?
— Даф, тя ме потупа по задника и ми каза, че съм наистина готино гадже! — Приличаше на малко момченце, което не може да осъзнае сложния свят възрастните.
Дафни се засмя от сърце:
— Ами вярно си е, Тайни. Леля ми има отличен вкус. Тя току-що научи думата „гадже“ и я упражнява върху всеки подходящ мъж.
— Но тя може да ми бъде майка! Баба!
— Подхожда ли тук изразът „дърт мераклия“, момчета? — попита Брант.
— С една смяна в рода — съгласи се Дафни и погледна към леля си, която оживено говореше с Лойд Нолън и Сам Карверели. — Всички ще го преживеят — заключи тя. — Всъщност Сам я гледа по същия начин, както гледаше Гюс Колима, след като бихте „Овните“.
— Каква игра беше само — спомни си Тайни. — Брант премина почти триста метра.
— Знам — намеси се Дафни. — И седемдесет и два метра хвърляне към мъртвото поле.
— Още едно питие, Даф? — попита Беатрис.