— Не, иначе ще заспя, преди да са се събрали всички. Чудесно празненство, Беатрис. Много ми харесва къщата ви. Толкова е уютна и голяма.
— Благодаря ти. Лойд винаги е харесвал камък и стъкло. Едва успях да го разубедя да не прави каменна вана. — Завъртя очи. — Но стъклото… Видя ли спалнята?
— Мислех да отмъкна Дафни там и да й направя една демонстрация — намеси се Брант.
— Каква демонстрация можеш да направиш със стъкло? — не разбра Дафни. — Да ми покажеш как се надува ли?
Избухна смях и Брант простена.
— Пиленце мое — обади се леля Кло, — за какви огледала в спалнята говорят?
— Ами не съм сигурна — отговори Дафни. — Знам само, че ми се смеят.
— Защо не ми покажеш? — обърна се Кло към Тайни. — Ела, момчето ми, да го направим още сега. — Тя го хвана под ръка и го повлече навън. — Какви прекрасни огромни мускули, скъпи мой — чу я Дафни да говори нежно на жертвата си.
На вратата се позвъни.
— Още гости — съобщи Беатрис. — Извинете ме, момчета.
Дафни се наслаждаваше на гледката през големия френски прозорец. Почувства как Брант замръзна зад нея и се обърна.
— По дяволите! — изруга тихо той.
В стаята влизаше Марси Елис, хванала под ръка мъж, когото никога не бе виждала.
— Кой е той? — попита Дафни. Но очите й бяха приковани върху красивата жена до него, едновременно ярка и елегантна в масленозеления си костюм. Косата й се изправи.
— Мат Орсън, треньор на защитата. Изглежда Марси този път наистина прави номер. Ох… Довели са и фотограф.
Той хвърли на Дафни разтревожен поглед и тя разбра, че го е страх да не се държи отново като малоумна и да го накара да изглежда глупак.
— Съвсем както на старите семейни събирания — чу тя Марси да казва на Беатрис.
— Има и нови хора — намеси се Лойд. — Познаваш ли Дафни? И леля й, госпожа Спаркс, която й е дошла на гости от Англия.
— Изглежда имиграцията излиза извън всякакъв контрол — забеляза Марси загрижено и срещна погледа на Дафни. — Предполагам, че много скоро всички чужденци ще си се върнат у дома. Може би трябва още тук да взема интервюто от Брант, преди отново да е хукнал по жени.
О, господи, помисли Лойд, ето значи какво било. Спести ми надвисналия женски бой! Погледна към Мат Орсън, ала той само сви рамене. Дали разбираше, че го използват? Сигурно, не беше глупав.
— Пиленце мое, колко очарователно! — възкликна Кло зад гърба на Дафни. — Много е красива, разбира се, но не може да се сравнява с теб.
— Съгласен съм — вметна Брант весело, ала бе напрегнат, сякаш срещу него стреляше цяла батарея.
— Нямам търпение да поговоря с нея — продължи Кло.
— Надявам се да е по-голямо предизвикателство от Лусила. Изглежда по-умна. Стегни се, Дафни! Време е да осъзнаеш, че във вените ти тече моята буйна кръв.
— Преди Брант да дойде в Англия, тя му е била любовница — обясни тихо Дафни.
— Е, и? Скъпо момче, би ли ми донесъл чаша бяло вино? Благодаря. — Брант се отдалечи неохотно и Кло продължи:
— Никога не съм допускала, че Брант ще си легне с грозна жена. Ако го осъзнаеш, пиленце мое, може да стане много забавно. Нали знаеш, съпругата му си ти.
— Да — повтори бавно тя и очите й се разшириха. — Аз съм съпругата му. Освен това мога да пиша чекове и да правя баланс на чекова книжка. И скоро ще получа шофьорска книжка. И кредитна карта за „Лорд и Тейлър“.
— На мен ми звучи върховно.
— Е, значи вълкът е оставил малкото агънце само?
— Здравей, Марси — поздрави я любезно Дафни. — Това е леля ми Кло от Англия.
— По-точно от Шотландия — поправи я Кло. — Ти си журналистка, нали?
Откъде знаеше леля Кло това?
Стара кокошка, помисли Марси и се усмихна:
— Да, и се надявам да науча днес от Брант истинската история как изведнъж е станал лорд, съпруг и собственик на имение.
— Е, мисля, че и Дафни може да ти я разкаже — посъветва я Кло с безкрайно самодоволен глас. — Не знам какво точно мисли Брант за това, че е лорд, но обожава да е съпруг и собственик на имение. — Тя поклати глава и майчински потупа Марси по ръката. — Никога не съм виждала по-влюбен мъж. Разбира се, първо трябваше да се пребори с всичките й обожатели.
Дафни едва не падна от изумление.
— Предполагам, че е естествено една богата наследница да има много обожатели — подхвърли Марси. Не искаше да променя мнението си за старата дама, но…
— Наследница! — засмя се Дафни. — Тук Брант веднага би те поправил. Изненадана съм, че точно на теб не ти е казал. Та аз нямах пукнат грош!
Марси, която бе извадила от чантичката си молив и бележник, изглеждаше, сякаш е глътнала гумата.
— Какво имаш предвид?