— Ами точно каквото казах, разбира се. — Дафни й подари една, както се надяваше, злобна усмивка. Сърцето й биеше бясно, ала не от страх.
— Но когато заминаваше за Англия, Брант ми каза, че е наследил само титлата и една полусъборена стара къща.
Е, може би имаше и малко страх. Тя сви рамене:
— Английските адвокати са известни с това, че пазят някои важни подробности чак докато срещнат клиентите си лице в лице. Брант не знаеше и за мен.
— Разбирам — произнесе Марси, която нищо не разбираше. Видя как Брант се приближава с чаша вино в ръка.
Кло се засмя снизходително:
— Трябваше му малко време, за да оправи работата. А, момчето ми, благодаря за виното. Дафни тъкмо разказваше на журналистката, че беше бедна като просяк, а не богата наследница, както мислеха всички. Когато Брант я зърна, беше любов от пръв поглед. Наистина не вярвах, че такова нещо съществува. Разбира се, когато се запознах с господин Спаркс и той ме покани на разходка с кола на лунна светлина, е…
— Така беше — включи се Брант. — Помниш ли, Даф? Аз работех на покрива, обърнах се и видях как страхотните ти крака излизат от таксито. Едва не изтекох през улука.
Марси, която бе надарена с най-великолепните крака в Ню Йорк, процеди:
— Винаги си държал на краката, нали, скъпи?
— И на тях, и на други неща — усмихна се широко той и обви ръка около раменете на Дафни. — И от всички тях моята красива жена има в изобилие.
Марси усещаше погледа на леля Кло върху себе си. Старата птица я гледаше със съжаление! Идеше й да я заплюе.
— Какво смяташ да правиш сега в Америка? — попита тя Дафни.
— Да взема шофьорска книжка и да разбия поршето на Брант!
Зад Марси се разнесе смях.
— Как така, Брант? — обади се Мат Орсън. — Никога не си позволявал на никого да кара поршето ти.
Брант, който съвсем не бе във възторг от плановете на Дафни, само сви рамене:
— Трябва да я видиш на волана. Направо спира движението! — Погледна замислено към жена си: — Може би ще трябва да купя една кола за теб.
— А може би фургонче да разкарва децата? — предложи Марси. Искаше й се да може да изчезне от ужасно тъпото тържество и да забрави, че някога е искала да се омъжва за Брант. Възможно ли бе наистина да се е влюбил в това празноглаво момиченце? Е, трябваше да си признае, че само й се беше сторила празноглава. Сега искреше от остроумие и самочувствие. Как можеше човек да се роди с такива невероятно зелени очи?
— Не — решително отсече Дафни. — Това ще ни бъде третата кола.
— Ела, любов моя — намеси се Брант. — Да ти покажа онова стъкло в спалнята, особено след като започвам да си се представям в провинцията, обкръжен от деца и коли.
Мат се насочи към бара и Марси остана с подлата вещица госпожа Спаркс.
— Моята скъпа Дафни е станала много бърза в отговорите, не мислиш ли? Брант ги нарича залпове. Надявах се да си малко по-високо ниво, Марси, пък стрелите ти хич ги нямаше.
— Когато за пръв път я видях, тя не можа да обели нито дума — оправда се Марси тъжно. — Държа се като пълна глупачка и просто не можех да си представя как Брант се е хванал с нея.
— Винаги съм казвала, че нещата се променят! — Кло я потупа по рамото: — Стегни се, скъпа. Забрави и прости. Ти си умно момиче, не ритай срещу ръжена.
Марси измърмори нещо нецензурно.
— Знам. Това помогна ли ти?
— Много сте лоша, лельо Кло, знаете ли?
— Аз? А, спомням си, че господин Спаркс обичаше да казва… е, няма значение, нали? Ето го това страхотно момче, Тайни. Много странно име. Извини ме, Марси. И запомни, ти си прекалено умно момиче, за да продължаваш да залагаш на бита карта.
Брант наблюдаваше как жена му лежи по гръб и гледа огледалния таван.
— Какво си мислиш, мила моя?
— О — отговори тя възторжено, — че мога да те виждам целия, когато… — Млъкна и му се усмихна многозначително.
Той леко потрепери от картината, която си представи. За да се разсее, забеляза:
— Много добре се справи с Марси.
— Да — съгласи се Дафни, изненадана от самата себе си. — Наистина.
— Изобщо нямаше нужда от мен.
Тя вдигна вежди:
— Реших, че вече ти е омръзнало да играеш ролята на странстващ рицар в словесните ми дуели.
Брант прекара ръка през косата си.
— Аз не съм на себе си. Не обръщай внимание какво ти говоря.
Дафни се изправи на колене на леглото.
— Струва ми се, чух Лойд да вика, че пуска филм с твой мач. Да отидем да го видим, а?
— Ти май наистина харесваш футбола?
— Нямам търпение да дойде август и да започнат демонстрационните мачове. Ще викам за теб до прегракване. Но имам още толкова да уча. Трябва да поговоря с Мат Орсън. Искам да разбера някои неща за защитата, например откъде знаят какво да правят, когато предният защитник подаде централен пас. — Тя продължи да говори и излезе от стаята, като мислеше, че той върви след нея.