Выбрать главу

— Като огромни футболисти, скупчени на едно място.

Бе нещо като продължение на медения им месец.

Електрическата косачка отново замлъкна, този път окончателно. Томи внимателно слезе от дървото и въпросително погледна към Брант.

— Това е всичко, благодаря ви. Добра работа свършихте. Хей, Даф, ти какво мислиш?

— Чудесно е. Поздрави сестра си от мен, Томи.

— Разбира се, Дафни.

— Радвам се, че наемаш местни таланти — обърна се тя към съпруга си.

— Това беше най-лесното. Все пак добре, че дойдох навреме, за да спася дървото. Какво става с твоята розова градина?

— Ела да видиш! — Хвана го за ръка и се забърза да изравни крачка с него. — Можем ли да си позволим да наемем градинар, за да я поддържа, докато сме у дома?

У дома, помисли той и й се усмихна. Значи сега Ню Йорк беше за нея у дома?

— Да, ще го уредим. Сигурно ще трябва да продам бърлогата и поршето, но розите са важно нещо и не бих…

Дафни го смушка:

— Аз ще платя, щом изтегля част от вложенията си. Хм — добави тя, като прокара ръка по ребрата му: — Хубаво…

В следващия миг изпищя. Ръката му се бе пъхнала в деколтето й.

— Брант, престани! Ами ако някой…

— Просто си връщам услугата, госпожо. И ти не си лоша… — Усети я как се забърза и се усмихна лукаво: — Сигурна ли си, че точно сега искаш да ми покажеш розите си? Би могла да ме поканиш да си поиграем в една друга прекрасна градина.

— Ти си ужасен! Значи все пак в училище си прочел някоя и друга гръцка пиеса. Добре, време е да се разправя най-после с теб.

Стори го, за негово приятно изтощение.

Дафни стана от леглото и остави Брант проснат по гръб, красив и заспал. Също като в Хавай, помисли тя, разглеждайки го на избледняващата светлина. Сега със сигурност знаеше повече за тези неща. Вече не беше наивно момиченце. Покатери се обратно на леглото, наведе се на колене и лакти и го обсипа с целувки. Той измърмори нещо насън, но Дафни продължи да го целува. Стресна се едва когато той се обади тихо:

— Какво ли ще сготви Уинтърспуун за вечеря?

— Нямам никаква представа — отвърна тя и се притисна по-близо до него. — Секс и храна. Това ли е всичко, за което вие, спортистите, мислите?

— В момента само за храна. Бих изял всичко, което не скача по чинията ми. Духът ми желае и друго, но, боя се, само той.

— Обичам духа ти — прихна Дафни. — И всичко друго.

— Хубаво. Утре заминаваме за Париж. Например за една седмица, а?

— Брант! — Тя се хвърли върху него и положи една звучна целувка върху устните му.

— В края на краищата, в Париж има толкова много красиви градини…

— Не те е срам!

В средата на юни Дафни се върна в Ню Йорк със смесени чувства. Това бе реалният свят, а тя съвсем не беше сигурна, че е готова за него. За удоволствие и на двамата пътуваха с конкорд и пристигнаха скоро след като излетяха от Лондон.

— Сър, мадам — посрещна ги Уинтърспуун и им поднесе табла със специални предястия за добре дошли. Той се бе върнал една седмица по-рано, за да подготви всичко.

— А шампанското? — попита Брант.

— Шампанско! — възкликна Дафни. — Пиршество ли ще правим, или какво?

— Почти — усмихна се той. — Да пием по една чаша и ще ти покажа нещо.

„Нещото“ се оказа нов мерцедес, сребрист с черни кожени седалки. Тя погледна първо колата, после съпруга си.

— Значи за това бяха онези загадъчни разговори по телефона?

— Аха…

— И всичките ти подпитвания какво харесвам?

— Аха. Ако си спомняш, питах те обикновено след някоя страстна нощ. Знам, че тогава не си толкова подозрителна.

— Много подло, Брант, много подло.

— Признавам. Трябва да измислиш име на колата и да ме повозиш.

Докато дойде време той да заминава за тренировъчен лагер, почти всички „звезди“ и съпругите им се бяха возили в Гуендолин, а колата и Дафни бяха добре познати на портиера Макс.

— Иска ми се да можем да отидем и ние на лагера — подхвърли един ден с въздишка Дафни на Тифи Ричардсън, докато пътуваха с Гуендолин към къщата на Тифи в Уестчестър.

— Едно време и на мен ми се искаше — потупа я Тифи по коляното. — Но Гай ми обясни, както сигурно и Брант на теб, че там нищичко не може да се прави, защото са затворени на края на света, а след тренировка са полумъртви.

— И все пак…

— Липсва ти, знам. Ала няма да е за дълго. Демонстрационният мач срещу „Лъвовете“ е на четиринайсети август.