Той изчака, докато майка му затвори вратата, после седна на края на леглото, отметна чаршафа и вдигна нощницата й.
— Какво правиш? — изненада се тя. Какво ли бе намислил… тук, в болницата, пред всичките тези сестри, които сновяха наоколо?
— Ребрата ти — обясни кратко Брант и ги отви. — Бива си ги — заключи накрая, като огледа виолетовите и жълти ивици по тях. Беше слабо да се каже, че телефонното обаждане на майка му го уплаши. Той изстина, вцепени се и се обля в студена пот, докато Алис най-после успя да го накара да повярва, че Дафни е добре.
— Ще успея да дойда на демонстрационния мач, обещавам. Няма да те изоставя.
Брант погледна за миг плоския й корем и внимателно я зави.
— Ще видим за мача — отвърна той и за миг затвори очи. Чудеше се дали трябва да й каже, че е пометнала. Не, това нямаше да промени нищо, а би я накарало да се чувства виновна. Съвсем ранна бременност, обясни докторът. Втори месец. Тръсна глава и си повтори, че е прав. Почувства как пръстите й се свиват около ръката му.
— Какво има, Брант? Сигурно си много уморен от пътуването.
— Защо поне веднъж не помислиш само за себе си? Кой го интересува дали аз съм уморен или не?
От острия му тон тя понечи да се надигне, но главата отмъстително я заболя.
— Мен ме интересува — каза тихо. — Много ме интересува.
Той забеляза проблесналата в очите й болка и се надигна:
— Време ли е за болкоуспокояващото?
— Сигурно — призна Дафни и бавно обърна глава към него.
— Ще говоря със сестрата. Сега си почивай, скъпа, а довечера ще дойда пак да те видя.
— Ще погледнеш ли Гуен?
— Дори ще се погрижа да й дадат болкоуспокояващо.
Даф е имала късмет, голям късмет, помисли Брант по-късно, когато видя мерцедеса. Камионът го бе ударил откъм страната на шофьора. Отново се изпоти, ала влажният климат в Кънетикът нямаше нищо общо с това.
Три дни по-късно той замина отново за тренировъчния лагер с обещанията на Дафни, че ще остане при майка му и няма да се тревожи.
— И без това нищо друго не можеш да направиш — успокои я Брант. — Гуендолин ще е готова чак след седмица.
Тя силно го прегърна и направо примижа от болката в ребрата. Той я погали по гладката буза:
— Ще ти се обадя довечера, скъпа.
Същия ден следобед Уинтърспуун заключи бърлогата и пристигна в Кънетикът.
— Вие ще се грижите за госпожица Дафни — нареди той на Алис Ашър, — а аз ще се заема с готвенето.
— Не мога да си представя, че само ме изкомандва и аз свих знамената и напуснах бойното поле — призна Алис по-късно пред Дафни.
— Уинтърспуун е тоталитарист, но има добро сърце — усмихна й се Дафни. Знаеше, че не бива да се смее. Все още я болеше.
През следващата седмица Алис имаше и други поводи да се чуди. Дафни бе толкова неуверена в себе си, ала постоянният поток от посетители и всичките съпруги на футболисти я накараха бързо да осъзнае, че хората много обичат снаха й.
На тринайсети август, когато влезе в стаята й, премигна от изненада. Дафни си събираше багажа.
— Заминавам за Детройт да гледам мача на Брант — съобщи тя с нетърпящ възражения глас.
— Не трябваше ли да поговориш с доктора…
— След половин час Уинтърспуун ще ме закара до летището. Аз съм съвсем добре, Алис, честна дума.
— Но какво ще каже Брант?
— Той не знае — намигна й Дафни. — Това е изненада.
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Доктор Лоури закъсняваше и Дафни прелистваше списанията в чакалнята. Нито едно спортно, помисли с раздразнение.
— Госпожа Ашър?
— Да — вдигна тя поглед към сестрата.
— Доктор Лоури ще дойде всеки момент. Бихте ли минали в кабинета?
Дафни послушно влезе в малката стерилна стая и седна на единствения стол. Сестрата й подаде един хартиен халат и започна да подготвя инструментите.
— Защо трябва да обличам това нещо? — попита Дафни. — Нали става дума само за ребрата и за главата ми?
— Доктор Лоури ще иска да ви направи и кратък вътрешен преглед.
— Но защо? Преди шест месеца ми правиха пълни изследвания.
— Сигурно иска да провери дали всичко е наред след спонтанния аборт.
— Спонтанен аборт ли? — повтори тя и не позна гласа си.
Сестрата я погледна и й се усмихна:
— Няма за какво да се безпокоите. Това е елементарна операция, а и вие бяхте едва във втория месец. Сигурна съм, че вече сте добре.
Тя потупа Дафни успокоително по рамото и излезе.
Дафни се преоблече като автомат в странния хартиен халат и приседна на ъгъла на гинекологичния стол. „Загубила съм детето си, а никой не си е направил труда да ми го каже. Мили Боже, та аз дори не знаех, че съм била бременна!“