Припомни си последните седмици преди катастрофата и осъзна, че е пропуснала един цикъл. Но не се бе замисляла за това. Пък и се чувстваше съвсем добре. Загледа се с невиждащи очи в бялата стена. Дали Брант знаеше?
— Добър ден, госпожо Ашър. Браво, вече изглеждате съвсем добре.
— Защо не сте ми казали, че съм пометнала? — попита Дафни без излишни предисловия.
Лоран Лоури знаеше, че не беше правилно това да се пази в тайна от Дафни. Не трябваше да се остави Брант Ашър да я убеди. А Джейн Когинс, бъбривата й сестра, неволно бе изплюла камъчето. Тя въздъхна и седна, като обмисляше всяка дума.
— Вие доста време бяхте в безсъзнание — започна накрая, като реши да поеме цялата отговорност върху себе си. — Попитахме свекърва ви дали сте бременна и тя каза, че разбира се, не сте. Това е задължително преди да се правят рентгенови изследвания. Пометнали сте в резултат на катастрофата, но след серията снимки все едно щеше да се наложи да направим аборт. Съжалявам, госпожо Ашър.
Дафни кимна мълчаливо. Ти си го направила, глупачка такава, в проклетата катастрофа!
Знаеше, че рентгеновите лъчи са вредни за бременните. Изтърпя прегледа, като отговаряше едносрично на въпросите на доктор Лоури.
— Облечете се и елате в кабинета ми — каза лекарката, когато приключи. Дафни кимна, изчака я да излезе, смъкна се от масата и започна да се облича.
Когато вече седеше срещу нея, едва се сдържаше да попита дали Брант знае, ала се страхуваше от отговора. Разбира се, че не знаеше, иначе щеше да й каже.
— Ребрата ви са съвсем добре. Вече не приличате на чуждестранно знаме. Казвате, че нямате и главоболие, значи можем да приемем, че и там всичко се е възстановило. — Доктор Лоури замълча за миг, почуквайки с химикалката си по бюрото. — Ако искате отново да забременеете, бих ви посъветвала да почакате поне три месеца. Тялото ви трябва да се възстанови.
— Ще почакам по-дълго — отвърна Дафни. — Футболният сезон започва след две седмици и не искам да пътувам бременна из цялата страна.
— Имахте ли представа, че сте бременна?
Дафни поклати глава отрицателно, без да я поглежда.
— Е, случват се такива неща. Бъдете благодарна, че е било съвсем в началото. Колкото до сексуалните отношения с вашия съпруг, препоръчвам да изчакате още около седмица. — Лекарката се изправи и й протегна ръка: — След три месеца отидете при доктор Мейсън в Ню Йорк. Тя ще ви направи контролен преглед. Успех на вашия съпруг и на „Звездите“.
Разбира се, помисли Дафни. Лесно й беше на нея. Успех на целия отбор. Случаят е приключен. Много лошо, но всяко зло за добро. Тя примижа срещу ярката слънчева светлина. Нямаше да каже на Брант. Не можеше. Не знаеше как ще реагира. Дали свекърва й знаеше? Нямаше да я пита. Нямаше да спомене пред никого. Всичко вече бе свършило. След време и тя щеше да го забрави.
— Добре ли сте, госпожо? — попита Уинтърспуун и й отвори вратата на колата.
— Какво? О, да, добре съм. Съвсем добре.
„Лъвовете“ дори не се опитаха да играят, помисли Дафни с отвращение, когато се чу последният съдийски сигнал „Звездите“ биха с тридесет и пет на седем. Брант игра великолепно и коментаторите не спираха да хвалят таланта му и силния му удар. Тя вика до прегракване. Не седна при другите жени, повечето съпруги на новаците в отбора, защото не искаше някой от играчите да погледне натам, да я види и да каже на Брант.
Слезе от трибуната и отиде пред съблекалнята на „Звездите“. Усмихна се, като си представи изражението на Брант.
Един мъж я заговори:
— Вие съпруга на някой от играчите ли сте, госпожо?
Тя се обърна и му се усмихна лъчезарно:
— Да, аз съм госпожа Ашър.
— А, английската наследница! — зарадва се той на неочакваното си откритие и гласът му се издигна на половин октава.
— Не, английската съпруга. Голям провал за „Лъвовете“, нали? Сякаш играеха на пиян морков. — Очите й светнаха.
— Брант е в отлична форма! Толкова е грациозен. Топката е като продължение на ръката му. И бяга бързо като крило. А трите гола на Лойд! Сигурно скочи поне три метра. — Тя продължи да обяснява на все по-възхитения си слушател подробностите от стратегията, изпълненията на отделните играчи, очевидния развой на резултата. — Тази година ще отидем на финала за Суперкупата! Ще видите!
Мак Драйфус пишеше колкото можеше бързо. Това момиче бе истинска находка! Познаваше играта. И беше англичанка. Интересно, много интересно. Той махна на колегата си Тим Малоуни. Никой от тях не бе имал намерение да пише репортаж за демонстрационния мач. Леле, какъв удар! Когато Брант най-после се появи на вратата на съблекалнята, бе посрещнат от възторжено усмихнатата си съпруга, която се хвърли в прегръдките му. Целуна я и чу изщракването на фотоапарат.