Върна му вестника. Брант го прочете. Чувстваше се леко замаян.
— Знаех, че учиш бързо, но чак дотам…
— Доста чета — обясни тя скромно. — И гледам много филми.
— Изглежда, светът ужасно бързо се променя. Поне моят свят.
— Да — съгласи се Дафни и хапна от пържените яйца. — Ти си вече женен образ. Трябва да се промени.
„Образ“, помисли той. След колко време щеше да из чезне и английският й акцент?
Радваше се на растящата й популярност сред журналистите до мача с „Каубоите“.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Брант, уморен и натъртен след тежкия мач срещу „Каубоите“, който загубиха, стоеше пред Дафни и я гледаше, без да може изобщо да разбере какво му говори.
— Така че отначало ще правя интервюта, а после, през сезона, ако всичко върви добре, направо ще ме включат в коментара на полувремето. — Толкова развълнувана, че едва успяваше да говори свързано, тя замълча за миг и продължи: — И няма да повярваш! Може би, само може би ще бъда първата жена, която ще прави преки коментари по време на мача! Джо Намат, Франк Гифърд…
— Господи, Даф, спри за малко! — Той тръсна глава, за да се осъзнае. — За какво по дяволите говориш? Някаква телевизионна компания ти е предложила работа като спортен журналист ли?
— Да, и искат първо да интервюирам съпруга си, Брант Танцьора! О, Брант, представяш ли си? Аз ще те интервюирам и ще можем да говорим за всички играчи и как ще отидете на финала за Суперкупата! Господин Ървинг каза, че…
— Не вярвам — прекъсна я той. — За какво, по дяволите, ще ти предлагат такава работа?
— Едно чисто уиски, сър.
— Какво? О, Уинтърспуун, благодаря… — Слава Богу, че го бе сипал двойно.
— Точно това ви трябва, за да се разсее напрежението, сър.
— Поне за начало! — Брант пресуши чашата и изтри уста с опакото на ръката си. — Отивам във ваната — съобщи той. — Да разсея още напрежение.
Дафни премигна към гърба му и отвори уста, ала бе изпреварена от спокойната забележка на Уинтърспуун:
— Знаете как е той след мач, госпожице Дафни. А и при мелето в третата четвърт онзи грубиян сигурно му е раздрусал вътрешностите.
— Но това е важно!
Тя се втурна след мъжа си. Към банята водеше пътечка от дрехи. Неволно се усмихна. Чорапите винаги бяха последното нещо, което Брант сваляше, особено левият. Той стоеше пред огледалото и внимателно разтриваше рамото си. Дафни отново се въодушеви:
— Трябва да поговоря с момчетата от средната линия — сви устни тя. — Най-вече с Фил. Остави такава дупка. Затова те направиха на сандвич.
— Дафни — заговори Брант и тя го зяпна. Винаги й викаше Даф. — Няма да говориш нито с Фил, нито с който и да е друг. Разбра ли?
— Ти просто си уморен и… раздразнителен — реши Дафни и майчински го потупа по рамото. — Ела във ваната.
— Уморен съм, обаче не съм петгодишен! Сега защо не идеш да се посуетиш около Уинтърспуун? Можеш да му предложиш да бъркаш картофите вместо него.
Тя замръзна и присви очи.
— Няма нужда да бъдеш груб. Освен това не се суетя. Опитвах се да се отнеса с разбиране.
Той се отпусна във ваната и затвори очи.
— Е, доколкото схващам, няма да ми се наложи да търпя още дълго разбирането ти.
— Какво имаш предвид?
Брант отвори едното си око и я видя да стои до ваната с ръце на кръста.
— Това значи, че ако приемеш тази работа, ще престанеш да бъдеш моя жена.
— Какви глупости говориш? Разбира се, че съм твоя жена. Ако не бях, едва ли някой би се интересувал какво имам да кажа, независимо дали мога да различа пъпеш от футболна топка или не.
— Пъпешът е единственото, което различаваш, и се радвам, че най-накрая осъзна защо някой ти предлага каквото и да е.
— А, сега разбрах — кипна Дафни. — Ако не беше великият Брант Ашър, съкратено от Ашърууд, както вие американците съкращавате и кълцате всичко, и досега щях да броя яйца, да подкастрям рози и да се страхувам от сянката си!
— Наистина си разбрала. А сега би ли ме оставила на мира?
Тя грабна една кърпа и го замери. Той я смъкна от лицето си и я хвърли на пода.
— Ето кой бил петгодишен — промърмори Брант.
— Няма да си тръгна — процеди Дафни през зъби. — И започвам да си мисля, че би било просто прекрасно да не трябва да понасям проклетите ти болки след всеки тъп мач.
— Няма да ти се налага, ако приемеш работата. Тогава няма да имаш време и за телеграми.
— Ще печеля много пари, Брант. Бих могла да си позволя дори от време на време да ти се обаждам по телефона.
— Аха, ето значи какво било! Колко още кредитни карти искаш? Колко още хартийки, които да доказват, че струваш нещо?