— Никога не ми е идвало наум, че е толкова лесно човек да се справи с теб. Дъсти е истински мъж. Винаги съм знаел, че ще те вкара в пътя.
Докато Лили го смушкваше в ребрата, Дъсти се обърна към Дафни:
— А как е нашто английско булче?
— Горе-долу две по четирибалната система.
— Кои две? — попита добродушно Дъсти.
— Никога не съм разбирала от комплименти — засмя се Дафни.
— А аз не мога да си кажа приказката покрай тия палавници. Айде, деца, изчезвайте оттук. Брант, оставаш ли с отбора и след мача?
— Да, а после с Дафни ще ви нападнем за два дни. Става ли?
— Готово. Веднага след мача с Лили сме ви замислили истинско тексаско барбекю. Но за Деня на благодарността обещаваме да има пуйка и всякакви подробности.
След още една серия прегръдки Брант и Дафни се качиха на автобуса на отбора към хотела. Във фоайето се оказаха заобиколени от запалянковци и журналисти. Един репортер, с когото се бяха срещнали в Далас, я забеляза и се провикна:
— Госпожо Ашър! Добре дошли в Хюстън! Ще ми кажете ли прогнозата си за мача?
Тя се сви до Брант, той почувства напрежението й и отново се изруга наум. Много нежно й каза:
— Върви, скъпа. Ти си пълна с прогнози. Дай им това, което искат.
Наблюдаваше я с крайчеца на окото си, докато говореше с друг журналист. Отначало бе скована, ала скоро се оживи и Брант се усмихна, като я видя да жестикулира, чу сладкия й смях, английския й акцент. Почувства гордост. Магаре такова, каза си. Тя е неповторима, а ти искаше да я вкараш в някакъв калъп. По-скоро в сейф. Желаеше я само за себе си. Доповръща му се от отвращение към самия себе си.
Скоро около нея се струпаха и другите журналисти, а след тях и съотборниците му. Това бе може би най-забавното интервю преди мач, което бе виждал. Дори Сам Карверели пърхаше като горда квачка край пиленцето си.
Имаше само една лъжица катран в меда и името й бе Ричард Монро, голям спортен наблюдател от Лос Анджелис. Той бе заклет привърженик на мъжката хегемония в спорта и посиняваше от яд, ако някое „момиченце“ се опитваше да си върти опашката край състезателите. Брант се отдели от футболистите, готов да се нахвърли върху него, ако се заяде с Дафни.
А мъжът имаше намерение да направи точно това. Рич Монро бе видял изпълнението на Дафни и стисна злобно устни. Съгласен бе, че е хубава и чаровна, но, по дяволите, ако иска да се показва, да стане манекенка! Проби си път между глупаците, които я бяха наобиколили, и попита:
— Липсват ли ви английските спортисти, госпожо Ашър? Сезонът по ръгби сигурно е в разгара си?
— Не познавам английски спортисти, а за ръгбито нямам представа — отговори Дафни и насочи слънчевата си усмивка и предпазливия си поглед към високия изпит мъж.
— Какво? — извиси той саркастично глас. — Искате да кажете, че сте изоставили всичките си ръгбисти заради нашите американски футболисти?
О, не, помисли Дафни, този ме смята за някаква ненаситна любителка на мъже.
— Да, господине, наистина, обаче не мисля, че им липсвам кой знае колко. — Какво ще кажеш на това, невъзпитан простак?
— Толкова ли са ръгбистите… по-малко гостоприемни от нашите футболисти? Сигурно сте познавали някои от тях в Англия.
— Не повече от пет-шест — призна Дафни, молейки се той да не забележи стиснатите й юмруци. — И те съвсем не са толкова… гостоприемни, колкото, да речем, Лойд или Тайни или Гай.
— Значи сте колективен играч — забеляза Рич Монро с молив върху бележника. — Или по-скоро играчка. Колкото повече, толкова по-весело.
— Може би, господине, би трябвало да огледате по-внимателно моя съпруг, Брант Ашър. Тогава, обещавам ви, няма да задавате повече такива неуместни въпроси. — Чу как Лойд изохка с престорено съчувствие и му се усмихна. Брант бе до нея и тя добави: — Съпруга ми, господине.
Брант се извиси над журналиста и той за миг изпита страх от нескрития убийствен блясък в очите му. По дяволите, трябваше да я хване по-далеч от дивия й съпруг.
Дафни с удоволствие се оттегли да се полюбува отстрани как Брант отряза противния нахалник по своя приятен и ужасяващо спокоен начин.
— Добре го изигра, Даф — похвали я той по-късно. — Искаш ли да му разбия главата?
— Само голямата му уста, но ти вече го стори. Благодаря ти.
Прегърна го, озари го със сладката си усмивка и Брант осъзна, че тя никога не би допуснала каквито и да е проблеми между тях да попречат на играта му.
Биха Хюстън с двадесет и един на четиринадесет в една шеметна четвърта четвърт, след която Дафни остана без глас, а Брант без здраво място.
— Дафни, трябва да поговорим.
Тя се обърна от огледалото, току-що закопчала перлената си огърлица.