— Ти си най-ненаситният мъж! Още не съм се възстановила от последното удоволствие, а ти…
Той прекара ръка през косата си.
— Престани, Даф. Не говоря за това и ти го знаеш.
О, да, знаеше го. За миг сведе поглед към елегантните си италиански обувки.
— Не искам да закъснеем за барбекюто. Когато се обадих на Лили, тя много се вълнуваше. Наистина, Брант, Дъсти е изпратил лимузината, която вече сигурно е тук.
Той се намръщи, после въздъхна. Видя умолителния й поглед и се въздържа. По-късно, помисли си. Трябваше да разведрят атмосферата, да изяснят нещата. Дафни бе най-чаровната и подкрепяща го съпруга, дива в леглото… и непроницаема като сфинкс. Стената, която бе издигнала помежду им, бе здрава и непреодолима като най-добрата защита.
— Добре — кимна Брант и започна да събира куфарите, но после размисли. Не, щеше да я доведе пак в хотела. Трябваше да поговорят, да останат сами, без да ги прекъсват доброжелателната му сестра, също толкова доброжелателният му зет и тримата му немирни племенници.
Лили и Дъсти живееха в бяла триетажна къща в колониален стил в скъпия квартал на Хюстън край река Оукс. Дворът бе широк, басейнът разкошен, а паркингът претъпкан с коли. Почти веднага Дафни се отдалечи от него, нарочно или неволно. Брант установи, че се бои да разбере защо.
Настроението бе празнично, гостите — във всички степени на приятното опиянение. Много от тях лудуваха в басейна.
Дафни се усмихваше, докато лицето й се схвана. И стоеше далеч от Брант. Потопи една тортила в нещо зелено, което един от гостите й каза, че е гуакамоле — каквото и да означаваше това — и чу зад гърба си гласа на Лили:
— Дафни, би ли дошла горе за минутка? Трябва да пооправя бедното си лице.
Дафни огледа безупречното й лице и премигна:
— Какво има да му оправяш?
— Ще видиш — обеща Лили, хвана я за ръка и я измъкна от тълпата.
— Имате много хубава къща — забеляза Дафни, докато се качваха по витата стълба.
— Да — съгласи се Лили разсеяно.
— Вечерята беше много вкусна.
— Да — повтори тя. — Насам.
Влязоха в обширен апартамент и Дафни ахна. Бе свикнала с бърлогата на Брант, но и петте му стаи биха се побрали в този единствен хол.
— Искам да знам какво става — започна Лили без предисловия, пресичайки всякакви по-нататъшни комплименти.
— За какво говориш?
— Хайде, не бъди такава. Аз много обичам брат си и мислех, че вие двамата прекрасно си подхождате. Знам, че той е влюбен в теб.
— Не мисля така — промълви Дафни и срещна смело погледа й.
— Господи, как можеш да си толкова сляпа! — потресе се Лили. — Цял следобед те следи с очи, а ти съзнателно го избягваш. — Дафни не отговори и тя продължи малко нерешително: — Мама ми каза за аборта. Жалко наистина, но ако искаш деца, винаги можеш да имаш. Това ли е проблемът?
Дафни вдигна глава.
— Брант е много почтен и внимателен мъж. А аз… е, вече смятам твърдо да изпълнявам моята част от договора. Вече съм го решила, независимо какво чувства или не чувства той към мен. Беше малко разтревожен, че аз може да не… да не изпълня моите задължения, това е всичко. Всъщност, току-що разбрах, че съм… — Замълча. Тази новина бе първо за Брант.
— За какво говориш? — попита Лили объркано.
— Скоро ще разбереш — отговори кратко Дафни. Лили, недоумяваща, я остави да си тръгне. Изведнъж Дафни се обърна към нея: — Наистина ли мислиш така?
— За кое?
— Че Брант ме обича.
— Не ставай глупава. Чух го да казва на Дъсти, че е най-щастливият мъж на света. Ако правилно си спомням, думите му бяха: И само като си помисля, че едва не се отказах да отида в Англия! Господи, трябва да съм роден под щастлива звезда. Това достатъчно ли ти е?
Дафни имаше чувството, че сърцето й ще изхвръкне. Засмя се и в същото време по бузата й се изтърколи една сълза. Тя прегърна силно Лили и изтича в хола. Не беше по големите жестове, но защо пък не? Намери Дъсти, той я заведе в кабинета си и я остави сама. Дафни вдигна слушалката на телефона без секунда колебание. Бе неделя, ала защо да не опита?
Брант пресуши поредната бира. Защо по дяволите нещата не искаха поне малко да се замъглят? Навсякъде около него хората се смееха, пиеха, разправяха си шеги и невероятни истории. Бе захладяло и тексаското небе, вярно на легендата, бе ясно и обсипано със звезди. От басейна излезе една жена, облечена почти колкото в слънчевия ден, когато се е родила. Брант автоматично забеляза красивите й гърди и дългите й бедра. Но не му пукаше. Къде бе Дафни?
Видя я да говори сериозно с някакъв мъж, когото Дъсти бе поканил от една телевизионна компания. По дяволите, от онази телевизионна компания! Видя как мъжът поклати глава и се наведе към нея. Усети как стиска празната бирена кутийка, докато кокалчетата на пръстите му побеляха. Ще се разберат, реши той. Но щеше да направи всичко, за да не я загуби.