Спогледахме се и се усмихнахме. Той беше с няколко шева над лявото око, а лявата страна на лицето му бе ожулена. Имаше синини около двете очи и гипс на дясната ръка.
— Здрасти — рече той.
— Здрасти — казах аз.
— Донякъде сме в тон — отбеляза той.
— Аз водя по точки — прошепнах.
— Най-сетне и ти да спечелиш спор.
— Да, най-накрая — казах. — Изглеждаш ужасно.
Той стоеше точно до мен.
— И ти.
Просто се гледахме.
— Звучиш уморено — каза той.
— Да.
— Радвам се, че се събуди.
— Да, събудих се. Но ме боли по-малко, когато спя.
— Ти ми спаси живота, Ари.
— Героят на Данте. Какъвто винаги съм искал да бъда.
— Не прави така, Ари. Не обръщай нещата на смях. Едвам не загина.
— Не го направих нарочно.
Той започна да плаче. Данте и неговите сълзи. Данте и неговите сълзи.
— Ти ме бутна. Бутна ме и ми спаси живота.
— Май съм те бутнал и съм ти направил лицето на нищо.
— Сега имам характер — каза той.
— Виновна е оная проклета птица — казах. — Можем да хвърлим цялата вина върху нея. За всичко.
— Приключих с птиците.
— Не, не си.
Той заплака отново.
— Престани — казах. — Мама плаче, а сега и ти — и даже татко има вид, сякаш му идва да заплаче. Правила. Имам си правила. Никакви сълзи.
— Добре — каза той. — Никакви сълзи повече. Момчетата не плачат.
— Момчетата не плачат — повторих. — Сълзите наистина ме изморяват. Данте се засмя. А после стана много сериозен.
— Гмурна се, все едно беше в плувен басейн.
— Не е нужно да говорим за това.
Но той продължи да говори.
— Хвърли се към мен като футболист, който се хвърля към играча, у когото е топката, и ме избута от пътя. Всичко стана толкова бързо… но ти просто знаеше как да действаш. Можеше да загинеш. — Гледах как сълзите се стичат по лицето му. — И всичко — защото съм идиот, застанал насред пътя, опитвайки се да спася някаква тъпа птица.
— Пак нарушаваш правилото „плачът — забранен“ — казах. — А птиците не са тъпи.
— Едвам не загина заради мен.
— Не си направил нищо. Просто си беше себе си.
— Повече никакви птици за мен.
— Харесвам птиците — заявих.
— Отказах се от тях. Ти ми спаси живота.
— Казах ти. Не го направих нарочно.
Това накара всички да се засмеят. Господи, бях уморен. И ме болеше толкова много, и помня как Данте стискаше ръката ми и повтаряше отново и отново: „Съжалявам, съжалявам, Ари, Ари, Ари, прости ми, прости ми“.
Предполагам, че заради упойката от операцията и от морфина се чувствах малко надрусан.
Помня, че си тананиках „Ла Бамба“. Мама, татко и Данте бяха още в стаята, но не можех да остана буден.
Помня как Данте стискаше ръката ми. Помня и че си помислих: да ти простя ли? За какво, Данте? Какво има за прощаване?
Не зная защо, но в сънищата ми имаше дъжд.
Данте и аз бяхме боси. Дъждът не спираше.
И се страхувах.
Две
Не знам колко време останах в болницата. Няколко дни. Четири дни.
Може би пет. Шест. По дяволите, не знам. Струваше ми се като цяла вечност.
Правиха изследвания. Това им е работата в болницата. Искаха да се уверят, че нямам други вътрешни травми. Особено мозъчни. Дойде да ме прегледа невролог. Не го харесах. Имаше тъмна коса и много дълбоки зелени очи, които не обичаха да гледат хората. Сякаш не му пукаше. Или пък му пукаше твърде много. Но не го биваше много с хората. Не говореше много с мен. Водеше си бележки.
Научих, че сестрите обичат да бъбрят за дреболии и обожават да проверяват жизнените показатели на пациентите. Това им е работата. Дават ти хапче, за да ти помогне да заспиш, а после постоянно те будят през нощта. Да му се не види. Исках да спя. Исках да заспя и като се събудя, да видя, че гипсът е свален. Това казах на една от сестрите:
— Не можете ли просто да ме приспите и да ме събудите, като ми свалят гипсовите превръзки?
— Глупчо — каза сестрата.
Да, така си е. Глупчо.
Спомням си това — стаята ми бе пълна с цветя. Цветя от всичките приятелки на мама от църквата. Цветя от майката и бащата на Данте. Цветя от сестрите ми. Цветя от съседите. Цветя от градината на майка ми. Цветя. Мамка му. Дотогава не бях имал определено отношение към цветята. Реших, че не ги харесвам.
Може да се каже, че харесвах хирурга си. Все говореше за спортни травми. Бе младичък и се досещах, че е запален спортист: един такъв едър гринго15, с големи ръце и дълги пръсти. Имаше ръце на пианист. Помислих си го, но не знаех нищичко за ръцете на пианистите или на хирурзите. Помня как ги сънувах. Ръцете му. В съня ми той излекува птицата на Данте и я пусна на свобода в лятното небе. Беше хубав сън. Такива не ми се присънваха много често.