— Не — заяви решително Джей. — Не, не съм. Тя беше там. Беше също толкова истинска, колкото сте и вие.
— Малко по-слабичка, надявам се?
— О, да, дори много.
Джей го беше направил отново.
Разказвача вдигна поглед към тавана и заговори тихо:
— „Усмихна се още веднъж с озаряваща ангелска усмивка, която върна топлината в тялото му. Вдигна ръце, което Джей възприе като знак за мир, а после направи крачка назад и изчезна.“ Дали такова описание би било достоверно?
Джей затвори очи, за да избегне погледа на мъжа.
— Откъде знаете това?
— Откъде наистина? Добър въпрос, макар да съм сигурен, че са те предупредили да не задаваш въпроси. Подчинението и мълчанието не са сред силните ти страни. Но какво да те правим сега?
— Казахте, че няма да бъда наказан. Обещахте.
— Така ли? — той се изправи, отиде до входа и повика войника, който пазеше отвън. — Това момче трябва да остане тук тази нощ. Налага се да обсъдя разни неща със семейството му. Постарай се да не напуска шатрата. О… би ли му донесъл и малко храна? Предполагам, че е гладен.
Джей се изправи, схванат и разтреперан. Бяха го излъгали. Беше повярвал на Разказвача — беше се доверил на гласа му — и беше предаден.
— Джей.
Той се извърна. Разказвача се беше надвесил над него, но не застрашително.
— Защо ме прекъсна?
— Аз… просто исках да знам отговора. Трябваше да разбера.
— Ти попита как нещо може да бъде и лед, и пустиня в същото време?
Джей кимна.
— Това е добър въпрос. Правилен отговор ли искаш, или истински? Двете неща невинаги са едно и също.
— Искам истинския.
— Ще ти кажа тогава. Не знам.
Джей се втренчи в него озадачен.
— В живота има много въпроси и твърде малко отговори. Иска ли ти се да ми помогнеш да намерим част от тях?
На следващата сутрин преди зазоряване Джей — който беше спал на пода, увит в дебелото одеяло, дадено му от войника — беше грубо събуден от нечий ботуш.
— Ставай. Потегляме. Пази тишина.
— Къде отиваме?
— Никога ли не млъкваш?
— Ами майка ми? Семейството ми?
— Няма повече да ги видиш. Поне още дълги години.
6.
Щом сложи последната точка за писането си същата вечер, Литън остави писалката и се облегна в стола. Правеше това твърде церемониално; набързо надрасканите бележки или употребата на химикалка, което категорично беше проява на лош вкус, не бяха в стила му. Той ползваше стар „Паркър“6 със златно перо, някога принадлежал на дядо му, с особено лилаво-кафяво мастило, което забъркваше сам. Почеркът му беше изящен, достоен за възхищение, извивките бяха широки, а буквите елегантни. Всеки лист старателно се попиваше, преди да бъде обърнат. На спретнати купчинки върху бюрото, облечено с кожа — беше го наследил от баща си, — беше подредил бележници, пълни със записки на мисли и спомени, даващи информация за събития чак до годините на неговата младост. В тях Антеруолд се беше оформил малко по малко и сега той го описваше като един друг свят. Беше изпратил Джей в Осенфуд и беше вкарал живота на селото, важността на Историята.
Докато обмисляше сцената на посещението, която беше написал няколко дни по-рано, той осъзна какво е направил. Беше откраднал сцена от Луис и я беше променил — представяше я от гледната точка на човека, който има видението, не от тази на човека, погрешно смятан за такъв. Освен това бързо се отърва от дразнещата склонност на Луис да представя всичко тъй ужасно провинциално.
Литън беше убеден, че подходът му определено е по-добър. Всеки, който се сблъсква със свръхестественото, би се ужасил, изненадал или ахнал от възхищение. Бернадет от Лурд7 беше реагирала така, както също и повечето хора, предразположени да вярват в неща, които в действителност никога не са виждали, били те богове или летящи чинии.
Бедата беше, разбира се, че Луис боравеше с простичък свят, където, колкото и да бе странно, свръхестественото нямаше място с изключение на онзи негов досадник лъва8, вероятно най-безинтересното създание в литературата. Това бе крайно неудовлетворително. Ако някой плъх заговореше (въпреки извънредно неадекватния му вокален механизъм и оскъдния мозък, непригоден за друго освен цвърчене), героите му не оставаха ни най-малко изненадани. Ако бобър предложи чай, единствената ви реакция би била да уточните с колко бучки захар да бъде. Луис се беше опитал да измисли цял свят, но бе създал само английско предградие за средната класа плюс няколко меча.
7
Историята на пещерата Месабиел в Лурд се свързва с легендата за Бернадет, която, водена от напътствията на Богородица, открива извор с лечебна сила. — Б.ред.