— Имаш ли идеи вече?
— Мислих по много въпроси. Но всички са толкова…
— Отегчителни? — вметна небрежно Хенари. Джей се изчерви. — До голяма степен си прав. Много от коментарите са напълно безполезни, освен да те приспят вечер. А пък истински добрите се разглеждат отново и отново.
— Ласло за времето — промълви унило Джей.
— Прекрасен труд, а и много полезен за моряците. Какво друго можеш да предложиш?
— Феред за кражбата?
— Тогава в крайна сметка ще станеш адвокат. Добра професия, несъмнено, но не пасва толкова добре на твоето място в живота. Не си достатъчно прецизен.
— Иска ми се да се захвана с нещо, свързано с Олтара на Изгнаника. Да събера различни писания и да ги сравня, разбираш. Чел съм много за него.
— Твърде сложно за някого на твоята възраст.
— Какво тогава? Кой?
— Имам една идея. Не е нужно да я приемаш, но ако го направиш, ще трябва малко да попътуваш. Може също да се наложи да ми направиш малка услуга и да идеш да се видиш с някого.
— С кого?
— С човек на име Жаки. Отшелник.
Два дни след техния разговор, въоръжен с писмо за представяне пред старейшините на Хук, Джей се отлъчи от уроците си и потегли от Осенфуд към Големия западен път. Той беше наясно, че водеше към градове и поселища, пръснати из Антеруолд, къдри надолу към морето на юг и на запад към планините. Самият той беше приток, така да се каже, на други пътища: Гарлдън беше създал карта на тях много поколения по-рано и се беше опитал да обясни защо са такива, каквито са, макар теорията му да беше толкова аматьорска, че никой никога не я беше чел. Но картите — с пояснения и корекции от пътешественици, открили грешки — бяха най-добрите, които можеха да се намерят.
Според Гарлдън го очакваха трийсет и два километра пеша по пътя, а след това трябваше да се отклони още четиридесет километра на север, за да стигне до село Хук.
Когато Хенари даде предложението, Джей го изгледа почти презрително.
— Отшелник?
— Да. Много странен човек. Предполагам, че още е жив. Той е интересен образ. Струва ми се, че можеш да помислиш за дисертация на тема рисуване. Доста интересна е по мое мнение. Винаги разсъждаваме за Историята чрез думи, но в безброй случаи са приложени и рисунки. Карта, план или някаква скица в полетата. Никой не се е вглеждал в приноса им към Историята като цяло. Ще откриеш изумителни примери за разказ в картини в Хук.
— Какво общо има това с отшелниците?
— Нищо. Това е нещо, което да свършиш за мен. Преди да тръгнеш трябва да прочетеш труда на Лардли за отшелниците. Неособено известен и рядко четен текст, но твърде добър. Занимава се с проблемите на познанието. Отшелниците често са известни със своята мъдрост; въпреки това, цялата мъдрост се съдържа в Историята, за която те не знаят нищо. Истинска загадка, както виждаш. За беда Лардли така и не си е направил труда наистина да разговаря с отшелник.
— Значи няма да е от голяма полза.
Хенари го погледна.
— О… не. Предполагам, че не. Но може да ти е от полза за срещата с Жаки.
— Защо искаш да направя това?
— Е, ще видиш — отвърна по-възрастният мъж. — Жаки е интересен човек. Не е образован, но може да пише. Искам да знам какво пише и как пише. Искам да донесеш някои от ръкописите му.
— Ще ми ги даде ли?
— Нямам представа. Няма да те виня, ако не успееш с него. Но ще има какво да правиш и може да си спечелиш услуга от своя наставник. Говоря за себе си, между другото, и съм сигурен, че съзнаваш: най-важното е да остана доволен от теб.
Пътуването не беше особено успешно, защото срещата с отшелника така и не се състоя. Когато Джей пристигна в Хук, той почука на портите на селото, обясни по каква работа идва и беше отведен до група сгради, които формираха комуналния сектор. Там му наредиха да чака, докато пазачът на портата отиде да доведе някого, с когото да разговаря. Накрая се появи една жена, която се представи като член на съвета на селото и пазител на историите на поселището.
— Името ти, млади човече? — попита тя; изглеждаше доста заинтригувана от посещението на ученик по техните земи.
Джей се представи и разказа за интереса си към рисунките.
— Искам също да се видя и с човек на име Жаки, отшелник, който живее наблизо.
— Боя се, че си закъснял. Жаки ни напусна неотдавна. Не знаем защо. Имаше всичко, от което имаше нужда и което искаше.