— Ще го оценим, ако си готов по някое време другата седмица.
— Много добре, Сам. Както наредиш.
13.
Излизането с Ханслип и отправянето към тънката ивица пясък, която отделяше остров Мъл от морето, не беше знак за близост или услуга. Реалността беше много различна от блудкавата сцена, която се проектираше вътре в сградата. На първо място беше мразовито и точно по тази причина Джак Мур обикновено спортуваше, само когато е по-топло и вятърът е разнесъл смога, обикновено обгръщащ земното кълбо. Усещаше студа дори само докато се разхождаха; Ханслип, който беше започнал да трепери още в първите минути, при все че беше облечен със защитно облекло, очевидно също не беше там за удоволствие. Поне не беше мокро; беше видял в репортаж на новините, че е валяло без прекъсване през последните три седмици и земята — в участъците, които не бяха покрити със защитен бетон, — беше подгизнала и кална и изпускаше миризма на загнила растителност.
— Това е едно от малкото места, на които съм сигурен, че няма да ни подслушват — поясни Ханслип щом минаха през двойната врата и се озоваха на открито. — Най-вече вятърът, но също и химикалите, които идват откъм морето, нарушават веригата. Трябва да се примирим с неприятните условия.
— Постоянното стоене вътре ме кара да се чувствам болен.
— Разбирам. Вероятно е резултат от енергичното ви минало.
— Предполагам… подозирам, че рано или късно ще си тръгна от тук и ще се върна към нормалния живот. Поне този, който смятам за нормален. Не искам да бъде поправян.
Забележките изчерпаха интереса на Ханслип към темата. Вървяха мълчаливо известно време. Джак гледаше към морето, а Ханслип старателно го игнорираше, докато по-възрастният мъж реши, че са стигнали достатъчно далеч.
— Какво знаете за нас?
Джак се опита да формулира смислен отговор.
— Знам, че този институт има посредствен статут, относителна финансова сигурност и наема непропорционален брой хора със съмнителни качества.
— Съмнителни качества? Какво искате да кажете с това?
— Някои са определени като неотзивчиви, а други са почти ренегати. Не са хора за операция от висока класа, нито могат да се ангажират с проучване, извършено с чувство.
— Искате да кажете, че не бива да сме придирчиви, след като събираме остатъците, които никой друг не иска, така ли?
— Ами…
— Разбира се, че е така. Съвсем прав сте. Наистина сме второразредна организация — Ханслип се усмихна. — Забити сме на този отвратителен остров в покрайнините на нищото. Никой не ни приема ни най-малко за важни и никой не обръща особено внимание на това, което вършим. Ето защо е толкова тревожно онова, което се случи.
— Какво правите в такъв случай?
— Отключваме най-дълбоките тайни на вселената. Печелим достъп до невъобразими светове, дори отвъд мощта на самата наука. Покоряваме това, което не съществува.
Джак се замисли върху тази злокобна забележка.
— Ще споделите ли какво точно имате предвид?
— Да, макар че се налага да ви напомня колко много е нужна дискретност. Щом ще търсите Анджела Миърсън, трябва да сте наясно, дори само за да добиете представа колко важно е това и колко е спешно да я откриете.
Ханслип заобиколи самотна купчина водорасли, поглеждайки я с отвращение.
— Знаете не по-зле от мен, че договорът ми тук изисква най-високо ниво на дискретност и лоялност. Затова ми плащате.
— Точно така. Открихме средства за достъп до паралелни вселени. Само една за момента, но щом разберем процеса добре, ни очакват потенциално безкрайно много на брой. Пространството и ресурсите, които могат да станат достъпни за човечеството, ще бъдат изумителни. То се знае, научното откритие също е от изключителна важност.
В действителност нямаше особено какво да се каже, затова Джак се задоволи да подхвърли:
— Сериозно?
— Това ли е най-доброто, на което сте способен?
— Поздравления, тогава.
— Официално, както сам казахте, ние сме нищожно малка организация, която се опитва да повиши качеството на излъчваните мощности. През последните няколко години негласно се бяхме посветили на този страничен проект. Анджела забеляза странна аномалия, докато провеждахме експеримента. Получавахме повече енергия, отколкото влагахме. Само по себе си това е невероятно откритие: с необходимото оборудване само един ват електричество би могъл на теория да захрани цял град с милиони жители. След това подобрихме технологията и открихме, че ако направим това в строго контролирана среда, на практика сме в състояние да местим физически обекти.