— Кой е той?
— Олдмантър.
Джак подсвирна.
— Зофани Олдмантър контролира най-важните и мощни институции на планетата. Той притежава ресурс да развие делото ни по най-подходящия начин, така, както ние не бихме могли. Това е разумен и необходим ход. Преговорите вървяха много добре, докато не открих, че Анджела пренасочва ресурси. Знаех, че има вероятност да разпространи неверни слухове за проекта, за да унищожи вероятността за сътрудничество.
— Разбирам. Тя знаеше ли за това?
— Може да е обяснение за действията ѝ. Въпросът е, че трябва да я открием. Въпреки всичките трудности около нея тя е невероятно способна и е единственият човек, който наистина разбира дълбоката наука в основата на всичко това. Не искам тя да се превръща в мой съперник, но не искам също да плаши хората с недоизяснени теории. Освен това… — той направи пауза, очевидно не му се искаше да признае степента на бедствието, което тази жена беше предизвикала. — Освен това изглежда е изтрила цялата информация преди заминаването си.
— Каква информация?
— Всичко, свързано с проекта за шест години назад. Цялата първоначална документация, всички копия, резервни файлове. Ако не успеем да ги възстановим, това ще ни върне цяло десетилетие назад, а нищо чудно дори да унищожи целия проект. Апаратът може да бъде използван още два пъти. Тогава ще трябва да се калибрира отново, а ние не сме в състояние да го направим.
— Защо?
— Много е деликатен. Прототип, който изисква постоянни настройки, тъй като в противен случай ще стане твърде ненадежден. Анджела работеше по стабилизирането му, но тази информация е изчезнала заедно с нея. Ето защо ако не си върнем данните или Анджела, всичко е опропастено.
— Къде може да е отишла?
— Възлагаме деветдесет и седем процента на вероятността тя да се крие сред ренегати. Доколкото съм наясно, това е била ваша експертна зона преди идването ви тук.
Джак кимна.
— Бях в Социалната служба за защита. Наблюдавах активността на Отстъплението.
— Съществува вероятност 2,94 процента да е изгубила ума си и да е използвала апарата и в този случай не е по силите ни да стигнем до нея. Мисълта, че е възможно да се е трансформирала в хиляди трилиони частици, пръснати в многобройни вселени, е очарователна, но не е задължително да е вярна само защото би ме удовлетворила.
Джак направи бързи сметки.
— Ами останалите 0,06 процента? На какво отговарят те?
— На голямо преувеличаване. Това е шансът да е била права.
— За какво?
Ханслип махна пренебрежително с ръка.
— Не е възможно да е била права. Затова вървете и я намерете.
Основната задача на Ханслип беше да проследи евентуална възможност за изтичане на информация, а съществуваше една огромна дупка в отбраната на института, която бродеше наоколо с безизразна физиономия. Това беше Лушън Грейндж, изпратен от великия Зофани Олдмантър, за да преговаря за партньорство в използването на откритието на Анджела. Ханслип с безпокойство съзнаваше, че неочакваното му пристигане може да е бил поводът, тласнал Анджела към ръба. Това силно беше навредило на позицията му в преговорите; заради Анджела той беше изпуснал от хватката си технологията, която му беше нужна. Е, да, разполагаше с машината. Но само Анджела в действителност беше наясно с нея.
Първата му задача беше да се увери, че Грейндж не осъзнава това и да не допусне да бъде направена връзка между института и катаклизма, настъпил в Северна Европа. Новините ставаха все по-лоши; Ханслип спря да ги гледа, когато броят на жертвите достигна девет хиляди, а призивите на хората за откриване на виновниците прераснаха в истерични писъци. За щастие инстинктът на всички първоначално ги тласкаше към предположението, че това е работа на терористи, ренегати, посветени на саботажи в добре действащото общество. Беше дадено обещание за наказание, ревностно подкрепено от съобщение от страна на Ханслип, в което се отбелязваше, че токовият удар е причинил сериозни повреди на финия инструментариум в института му и той настоява за компенсации. Щеше да проработи за известно време, но не и задълго.
Беше бесен, че Грейндж се беше появил тъкмо сега. Предвиждаше, че Анджела ще създава трудности, но бе сигурен, че в крайна сметка ще успее да я убеди за сътрудничество с Олдмантър. Пристигането на Грейндж беше дискретно според разбиранията на Олдмантър — без обичайните хеликоптери, въоръжена охрана или колони от автомобили, които да оповестят пристигането на важен учен — дори строго секретно. Познавайки Анджела, тя едва ли изобщо го беше забелязала.