— Изобщо не разбирам за какво говорите.
— А аз съм сигурен, че е точно обратното. Ще подпишете споразумението, което ви поднеса, и това ще се случи още тази вечер, преди да си тръгна — той се усмихна и се изправи. — Ще продължим със или без вашата математичка.
— Това ще е доста трудно.
— Ще се справим. Това е краят на дискусиите. Боя се, че ще трябва да го приемете или да понесете последствията от отказа. Този свят е твърде жесток, за да останеш без приятели, но пък с могъщи врагове. А сега — продължи ведро той, — след като онази жена Миърсън вече я няма, предполагам, че не сте толкова отчаян, та да ме държите далеч от лабораторията, в която е работила. Бих искал да видя тази ваша машина. Ако ми я покажете, ще бъде възможно да подпишем документите и аз ще си тръгна по пътя.
Когато Ханслип беше ядосан, за разлика от Анджела, не крещеше, нито почервеняваше и хвърляше предмети. В течение на много години се беше научил да фокусира гнева. Навлезе в състояние на хладнокръвие. Докато вървеше с Лушън Грейндж към лабораториите, всъщност кипеше от гняв.
Бруталното излагане на фактите от страна на Грейндж го докара до граница, от която можеше да направи само два рационални избора: да се подчини или да възрази. Знаеше също, че мисленето му далеч не е рационално. Беше уморен, а и буквално разтърсен. Беше подкрепял и понасял Анджела с години. Наградата му беше абсолютно и пълно предателство, а Грейндж се готвеше да нанесе финалния удар. Дали бяха действали заедно? Да не би Анджела да беше купена от Олдмантър? Дали вече не организираше новата си лаборатория в някой от изследователските му центрове? Малко вероятно, но Ханслип вече беше готов да обмисля всякакви варианти, колкото и да бяха неприятни.
Можеше да подпише или да откаже да подпише. Или пък можеше да се държи, както би се държала Анджела на негово място. Не разумните сметки го накараха да реши, щом отвори вратите на лабораторията и се изправи пред трети вариант. Просто се бунтуваше пред идеята да бъде ограбен.
Машината беше в пълна мощност, готова да опита да повтори симулацията, която вероятно беше избрала Анджела. Ханслип разведе Грейндж наоколо, показа му контролната зала и се съсредоточи върху полупрозрачната сфера в центъра на внимателно оградената с щитове стая. Опитваше се да бъде интересен, да запази малкото достойнство, което поражението му беше оставило.
— Това е самият трансмитер. Малък е, знам, но е достатъчен в него да се побере човек. Направихме и един доста по-голям, но все още не е готов за употреба. Този всъщност не е предвиден за хора. Основно за предмети. Новият ще има доста по-голям капацитет.
— От какво е направен?
— Просто форма, създадена от магнитни полета. Ако влезете вътре и легнете по гръб, ще ви вдигне на няколко сантиметра от пода. Усещането е много странно, почти като в безтегловност. В един момент си мислехме, че можем да го предлагаме на пазара като средство за развлечение или може би като легло. Опитайте, ако искате. Невероятно удобно е и напълно безопасно.
Лушън се наведе и се изтегна.
— Да — каза приглушено той, — много приятно.
— Някои от доброволците го намират за толкова успокоително, че се отбиват да подремнат.
— Как да изляза?
— Трябва да се освободи заобикалящото ви поле. Това може да се направи единствено отвън или ако токът автоматично се спре.
— Много интересно и, както казахте, извънредно успокояващо — извика той. — Въпреки това ми беше достатъчно, затова бихте ли ме пуснали да изляза?
— Боя се, че не.
Ханслип, както Грейндж забеляза, щом извъртя тялото си, за да го види по-ясно, беше сам с него в залата. Двамата техници се бяха изпарили. Директорът се наведе, така че лицата им да бъдат на едно и също ниво.
— Не ми е приятно да бъда мамен или заплашван.
— Не ставайте смешен — отвърна Грейндж. — Бизнесът си е бизнес, а вие имате нужда от закрилата ни. Сега ме пуснете да изляза.
Ханслип се усмихна.
— Много добре. Само момент.
Той остави Лушън Грейндж да се рее странно във въздуха в полутъмното помещение и премина през следващата врата в контролната зала. Всичко работеше; настройките изискваха много хора, но щом системите се включеха на автоматичен режим, това вече не беше необходимо. Той постави дланта си върху матова черна повърхност и почувства как информацията, която му беше нужна, преминава през нервите към мозъка му. След двайсет секунди той смени първоначалната програма; след това включи допълнителните мощности, които му трябваха, и завъртя брояча, за да увеличи докрай скалата на трансмисията. После контролният панел замръзна, тъй като автоматичната трансмисия се задейства.