Annotation
Три свята, които се преплитат. Четирима души, които търсят отговори. Кой контролира бъдещето и кой миналото?
В мазето на професор от Оксфорд петнайсетгодишната Роузи търси изчезнала котка. Но вместо да открие котката, тя открива портал към друг свят.
Антеруолд е свят, облян от слънце. Свят на разказвачи, пророци и ритуали. Но истински ли е този свят и какво се случва, ако решиш да останеш в него?
Междувременно в стерилна лаборатория една бунтарка опитва да докаже, че времето не съществува. А това води до катастрофални последствия.
Пленителна приключенска история, в която тупти огромно сърце, изтъкано от могъщо въображение. Аркадия е чудесният нов роман на световноизвестния писател Иън Пиърс.
Най-изящният разказвач, който може да срещнете в съвременната литература.Малкълм Гладуел
Иън Пиърс
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
11.
12.
13.
14.
15.
16.
17.
18.
19.
20.
21.
22.
23.
24.
25.
26.
27.
28.
29.
30.
31.
32.
33.
34.
35.
36.
37.
38.
39.
40.
41.
42.
43.
44.
45.
46.
47.
48.
49.
50.
51.
52.
53.
54.
55.
56.
57.
58.
59.
60.
61.
62.
63.
64.
65.
66.
Благодарности
Информация за текста
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
38
39
40
41
42
43
44
Иън Пиърс
Аркадия
На Рут, както винаги
1.
Представете си пейзаж. Окъпан в слънчева светлина, изпълнен със свеж аромат от дъжда, който валя през нощта, и спря щом пукна зората. В подножието на хълма има гъста горичка от каменен дъб, от чиито клони с ромон се стичат капки, и земята е мокра, но стабилна под краката. В далечината река, светла и блестяща, отразява яркото небе. Широка е, със синя полупрозрачна вода и почти не се разграничава от небето над нея. Само растителността маркира границата между полята и ниските хълмове край тях. Сега е топло, но по-късно ще настане жега; няма и помен от облаче. Долу край реката вече се вижда как жътвари, понесли вилите, поемат към полето, а други вече работят.
Малко момче гледа към тях. Те са далеч, но то вижда, че разговарят тихо и сериозно, бързат да се захванат с работата си за деня. Преметнало е през рамо празен кожен мях; отива за вода, която скоро ще им потрябва, веднага щом слънцето се издигне високо. Потокът е хладен, спуска се от хълмовете, които ограждат края на техния свят. Той няма представа какво има отвъд. Цялата му вселена е тук, няколко села със съперничеството помежду им, събирането на реколтата, животните и празненствата.
Той ще я напусне завинаги.
Името му е Джей. Той е на единайсет години и е напълно нормално момче, ако не броим склонността му да тормози хората с въпросите си. Защо правиш това? За какво ти е? Какви са тези неща? Незадоволимото му любопитство — смятано от възрастните за нездраво, а от връстниците му за отегчително — означаваше, че няма много приятели, но като цяло, както постоянно повтаряше майка му, не беше проблем.
Днес съзнанието на момчето е празно. Твърде прекрасно е и той знае, че топлината по гърба му и ярката слънчева светлина скоро ще изчезнат. Птиците вече се събират; подготвят се за заминаване; той не иска да губи и миг в мисли. Приближава се към потока, коленичи, за да се измие, усеща студенина по лицето и врата си, отмива потта. След това се навежда и пие, загребва водата в шепи и отпива.
Сяда отново, взира се във водата, която отразява слънцето по пътя му, слуша птиците и нежния шум от бриза в дърветата от другата страна на потока. После чува странен шум, нисък, дори почти мелодичен. Той утихва и Джей поклаща глава, след това сваля меха си за вода и започва да го пълни.
Шумът отново започва, същият тон като бученето на вятъра в капаците на прозорците през зимата. Идва от другата страна на голяма гола скала, която кара въздушния поток да се завихря по пътя си надолу по хълма. Той се изправя, изтупва пръстта от голите си колене и нагазва във водата в посоката, от която смята, че идва звукът.
На едно място част от скалата е надвиснала, а под нея има вдлъбнатина, която образува малка пещера. Вътре е тъмно, усеща се слаба, но не неприятна миризма на гниещи растения. Той се взира напрегнато, но не вижда нищо. Странно е, но нищо повече. Той не се бои.