Литън каза мрачно.
— Трябва да ми го покажеш.
Роузи го поведе към допълнителната спалня, тя се използваше съвсем рядко, ако не се броеше сутрешната дрямка на Дженкинс. Очевидно и тя я беше използвала предишната нощ.
На леглото в цялото си великолепие се беше изтегнал котаракът и доволно хъркаше.
— Господи! — възкликна Литън щом го видя. Дженкинс наистина беше съвсем променен, никога не беше изглеждал толкова слаб и стегнат, както е редно за всяка нормална котка. Той си мислеше, че котаракът си е затлъстял по рождение. — Как изобщо се случи това? Сигурна ли си, че е той? — приближи се да огледа зверчето, което се претърколи в съня си и неприятно изсъска. — Да, той е. Странно. Какво мислиш, че се е случило? По-важното е, какво се е случило с теб?
В този момент на входната врата се звънна. Наистина, обикновеният живот понякога му идваше в повече.
Той отвори вратата, разсеян от мислите си и леко подразнен, че е обезпокоен от облечена в туид, но все така прекрасна дама с пазарска чанта в краката.
— Колко се радвам да те видя! Минавах оттук — каза тя — и реших да се отбия.
— Анджела. Колко приятно.
— Като че ли не си особено радостен, че съм тук.
— Напротив, разбира се, че съм.
Той се опита да подскаже, че моментът не е особено подходящ, но тя не му обърна внимание, вдигна чантата и влезе.
— Дали не носиш мляко случайно? — попита Хенри. — Не бях тук няколко дни.
— Ще ми се да се беше научил да се грижиш за себе си по-добре, Хенри. Ще умреш от глад, ако няма кой да ти се притече на помощ. Имам мляко тук някъде. Ще го получиш, ако аз получа чаша чай в замяна. Нося и хлебчета.
Тя мина край него и се отправи към мрачната тясна кухня.
— Трябват ми някои неща от мазето, ако нямаш нищо против — провикна се тя през рамо. — Ти как я караш, скъпи?
— Добре. Наложи ми се да пътувам до Париж.
— Чудесно.
— Не съвсем.
Хенри Литън се обърна, тъй като чу движение зад гърба си.
— О! — промърмори. — Двете познавате ли се? Не, разбира се, че не.
Момичето и жената се запознаха и Литън си помисли, че се гледат особено. Някак егоистично, с известно чувство на притежание. И двете искаха да разговарят с него и нито една от тях не искаше другата да е там. Почувства се леко поласкан от магнетичния си ефект.
— Роузи, това е госпожица Миърсън.
— Анджела, мила. Наричай ме Анджела.
— Госпожица Розалинд Уилсън, която тъкмо ми върна котарака в необяснимо добро здраве.
— Котките обичат да скитат — каза мъдро Анджела.
— Не и тази — отвърна Роузи. — Доколкото разбирам, останала е през цялото време заключена в мазето. Странното е, че има вид на създание, което е бродило с месеци в дивата природа, не мислите ли?
— Да, какво държиш там, Анджела? Да не е велоергометър за отслабване? — попита сърдечно Литън.
— Просто джунджурии.
Поприказваха си неангажиращо през следващия половин час, като и двете посетителки игнорираха очевидния копнеж на Литън да си отидат възможно най-бързо. Накрая той се предаде и се качи на горния етаж с чантата си, за да се измие и преоблече. Когато се върна, двете седяха все така една срещу друга и излъчваха явно неудобство.
— Хенри — каза му Анджела, която го последва в кухнята. — Имаме малък проблем. Всъщност Роузи не е тук.
Литън почеса прясно избръснатата си брадичка.
— Защо?
— Има неща — отвърна загадъчно тя, — които няма нужда да знаеш. Неща, които засягат само жените. Сигурна съм, че разбираш.
Литън се усмихна нервно.
— Надявам се да не влизаш в подробности.
— Добри ми човече! — въздъхна тя. — Не си виждал Роузи. Нямаш представа къде е и с кого може да е. Има някои неща, които трябва да се направят, преди да бъде върната на родителите си.
Литън се впусна в мисли за Студената война.
— Много е важно — продължи тя. — Аз ще се справя с положението, но ми е нужно малко време. В противен случай Роузи ще си има сериозни неприятности. Родителите ѝ, репутацията ѝ… — заключи деликатно тя.
— Нищо не знам и не искам да знам. Вие двете правете каквото е нужно.
— Благодаря ти. Значи ми даваш дума? Дори ако дойдат родителите ѝ, приятели или полицията? Който и да е. Не си я виждал. Разбрано?
— Ами…
— Хенри!
— Много добре, щом настояваш. Но и ти трябва да направиш нещо в отплата. Нещо като приятел ще идва тези дни. Вероятно утре. Руснак. Чудех се дали ще можеш да ми превеждаш.
— „Нещо като приятел“ — повтори тя. — Пак ли старият бизнес, скъпи?
Литън кимна.
— Тогава с радост ще помогна. Само ми кажи кога и къде.