Антеруолд беше по-стабилен и това беше голям късмет, тъй като вместо да бъде реализиран с бавни темпове на растеж и всяко мъничко допълнение да бъде тествано за стабилност, той се формира с главоломна скорост. Детайлите у хората бяха генерирани от Роузи при двете нейни посещения: каквото и да беше направила, с когото и да беше разговаряла, незабавно означаваше, че тези хора, техните приятели и семейства, купувачи, вещи, предци — а всъщност и наследниците им — са преминали от латентно в действително съществуване.
Времето беше започнало да тече. Литън беше нахвърлил основите на функциониращо алтернативно общество и беше създал нещо застинало, непроменящо се, неподвижно; аз бях поставила граници, така че това състояние да се запази в случай на инцидент, но нахлуването на Роузи се оказа заплаха за разрушаването на тези граници и задвижване на всичко. От мига, в който тя стъпи в Антеруолд, и миналото, и бъдещето започнаха да се напасват и да си съответстват.
Това можеше да се окаже сериозен проблем. Съществуваше риск експериментът напълно да излезе от контрол, тъй като открих, че не реагира на опитите ми да го прекратя. На теория сега, след като Роузи и котката бяха излезли, трябваше да е възможно. Не можех да го разбера, докато не видях пръстените на пръстите на краката ѝ и тя не спомена сянката. Поговорих с нея с част от съзнанието си, междувременно направих няколко бързи изчисления, а с мъничката част, която беше останала свободна, започнах да се тревожа.
* * *
Анджела поведе Роузи към страничната уличка, където беше паркирала колата си.
— Умирам от глад, можем да си поговорим, докато хапваме. Ходила ли си някога в „Рандолф“?
Роузи не беше. Всъщност не беше ходила другаде, освен в мазето на Литън. Анджела беше съвършено наясно с това и точно по тази причина беше отправила поканата. Реши, че момичето ще е много по-податливо, ако създадат връзка, а тя самата се подкрепи с една-две чашки. Ето защо подкара колата към центъра на града, заведе Роузи в хотела и поиска маса за двама в ъгъла.
— Предполагам — заговори тя, след като се настаниха удобно и си запали цигара, — че не мога да ти предложа шери.
— Мисля, че не — отвърна Роузи, — но бих искала една чашка — тя седеше напълно неподвижно и се оглеждаше наоколо. — Може да ми подейства добре. Тук е много приятно.
— Да, усилията са насочени към външния вид, но не и към значимото, боя се. Храната — довери ѝ тя — е доста лоша. Бих искала да ти предложа хубава храна, но това не е възможно в Англия в този момент. Ще трябва да се примирим с очарованието.
— Много ли сте пътували?
— Би могло да се каже.
— Разкажете ми.
Анджела направи точно това и стопли момичето, което гледаше със замъглен, изпълнен с копнеж поглед, докато му разказваше за планини, малки ресторантчета на селски площади, за топлото слънце и синьо небе, за видовете храна, които беше опитвала на различните места, които беше посетила.
— Ах, звучи толкова прекрасно — въздъхна Роузи.
— Някога била ли си в чужбина?
— Не знам — отвърна предпазливо Роузи. — Предполагам, че точно затова сме тук сега. Можете да продължите да се държите мило с мен, докато отговоря на всичките ви въпроси. О, нямах намерение да съм груба — добави бързо тя, щом зърна изненадата върху лицето на Анджела.
— Не, не. Съвсем права си. Всъщност аз бях груба. Отнесох се с теб като с някое глупаво момиченце, каквото очевидно не си. Мисля, че шерито е доста добра идея. И един голям джин за мен. Много голям. Така се радвам, че още не са въвели забраната за пиене и шофиране.
Пийнаха и поприказваха малко, докато им поднесат граховата супа, сипана в чиниите им от голям посребрен супник. Келнерът им обърна голямо внимание, тъй като бяха единствените гости.
— Е, коя от нас ще започне? — попита Анджела, след като опита супата, направи гримаса, но упорито хапна малко от нея. — Ще ми разкажеш ли какво се случи от другата страна на перголата? Или аз да ти разкажа какво представлява? Бих предпочела първия вариант. Тогава ще мога да обясня втория много по-добре. Трябва да разбереш, че всъщност не съм съвсем наясно какво има там. Давам ти тържествено обещание, че ще изпълня своята част от сделката.
Роузи хапна една лъжица от супата.
— Само отговорете на един въпрос преди това — настоя тя. — Това машина на времето ли е?