— Не се и съмнявам. Изглеждаш ми като пълен глупак.
— Какво толкова е направила? — попита Джей, решен да не се обижда.
На практика Рамбърт не беше по-лош от някои от учителите му през последните години.
— О, невероятна беше — изрече горчиво Рамбърт. — Останаха очаровани от нея, нали така? Високите тонове, красивият глас. Толкова нежен и трогателен. Подозирам, че някои от слабоумниците дори са се просълзили.
— Ами… да.
— Не може да устои и да не си поиграе с публиката. Като че ли има значение. Тя унищожава, пренебрегва традицията. Изкривява красотата на формите, които се отразяват в небето и не могат да бъдат променяни. Толкова е вглъбена в себе си, та си мисли, че правилата са само за другите. Тя, великата Алиена, може да прави каквото поиска. Затова прибягва към евтините си номера, слабите и необразовани хора като теб я аплодират и окуражават, а великата музика се съсипва. Всеки път, щом отвори уста, се принизява, сякаш е на селско увеселение. Но тя се стреми единствено към аплодисменти и обожание. Не я е грижа какви щети оставя след себе си.
Той се обърна към Джей и присви едното си око от болката, причинена от синината.
— Ти си ученик. Как ще се почувстваш, ако някой промени историята само за да угоди на слушателите? А? Точно това прави тя.
Той беше толкова отчаян, че Джей не можа да измисли какво да каже.
— Как се сдобихте с тази синина?
— Паднах.
— Не мисля така. Кой ви нападна?
— Не мога да кажа — отвърна той. Изглеждаше леко разколебан. — Беше тъмно, а аз бях много уморен.
— Яко са ви фраснали — отбеляза Джей. — Нещо откраднато ли е?
— Откъде да знам? Едва ли. Аз нямам нищо.
Джей стана от стълбите и влезе в малката колиба, която беше мръсна и разхвърляна. Навсякъде имаше купчини музикални инструменти — много ценни за човек, който може да свири на тях, — но доколкото виждаше, нищо не беше взето. В основното помещение на колибата имаше маса със столове и голямо огнище за готвене и отопление. В малък долап бяха прибрани тенджерите и тиганите на Рамбърт. Като че ли нищо не липсваше, макар в този безпорядък да беше трудно да се прецени.
Малка врата водеше до ниша, в която на пода лежеше натъпкания с памук дюшек на Рамбърт. В дъното имаше друг, по-малък, който очевидно беше на Алиена. Кожата на Джей настръхна.
Върху леглото беше хвърлена рокля, несравнима по богатство и красота, в златистосиньо, което проблясваше на ивиците светлина, процеждащи се през капаците на прозореца. Нямаше никакво съмнение. Това беше роклята, с която беше облечена Розалинд предишната вечер.
* * *
Откритието привнесе усещане за неотложност, тъй като обстоятелствата, с които го свързваше Джей, подсказваха, че тя може да е в сериозна опасност. Младежът — все още уплашен от наказанието, но поне изпълнен с увереност, че върши нещо полезно — беше изтичал в къщата с доказателството в ръце и откри Хенари и лейди Катрин вглъбени в разговор. Той вдигна роклята пред себе си.
— Откъде взе това? — попита лейди Катрин.
— От една колиба в гората. Рамбърт живее там. Бил е нападнат снощи. Няма и следа от Розалинд. Видели са я да влиза в гората след мъжа, на когото е партнирала.
Хенари и лейди Катрин се спогледаха.
— Роклята е съблечена доста грубо — отбеляза Катрин. — Вижте, разпорена е в долната част отстрани. Не е много, но очевидно е свалена набързо. Човек очаква повече грижа към нещо тъй ценно. Сигурен ли си, че Рамбърт казва истината? Той описа ли нападателя си?
— Каза, че не е видял никого. Мисля, че е бил твърде пиян. Що се отнася до роклята, казва, че няма представа как се е озовала там.
— Как оценяваш твърденията му?
— Според мен не ми каза всичко — отговори Джей. — Но очевидно не излъга. Интересуваше се най-вече от ученичката си. Тя също е изчезнала.
Лейди Катрин — която, както забеляза Джей, беше поела контрол над разговора, докато Хенари стоеше тихо до нея, — стисна устни.
— Значи си имаме работа с мистериозен непознат, който е нападнал Рамбърт и вероятно Розалинд или може би Рамбърт е нападнал нея.
— А може да не е нито един от двата варианта — добави Хенари. — Разполагаме само с последствия от събитията. Знаем, че трябва да са свързани помежду си, но не знаем как. При всички положения е твърде притеснително.
— Изключително.
— Трябва да действаме бързо. Редно е да предложа да се събере добра група за издирване и мисля, че е добре да задържим Рамбърт засега. Бих се разтревожил, ако човек с неговото положение е извършил толкова неприятно престъпление, но всичко е възможно.