— Не. Никой освен мен не бива да влиза в гората два дни.
— Но лейди Катрин…
— Наясно си с причината.
За миг Хенари изглеждаше готов да спори. После раменете му леко провиснаха.
— Все пак ми се иска да ги търсим още известно време.
— Това е извън моите възможности. Трябва да се отправя към Унижението.
— Но ние трябва да направим нещо. Тя може да е в опасност — настоя Джей, след като разочарованият Хенари се беше оттеглил. Той наистина не разбираше какво се е случило, но съзнаваше, че каквато и да е причината, търсенето на Розалинд е отложено. — Следата все още е топла. Ако изчакаме дори само час…
За пръв път Джей беше насаме с господарката на Уилдън, а тревогата му беше надделяла над предпазливостта. Тя се взираше замислено през прозореца в група хора, които събираха масите, отнасяха купи, чинии и чаши, останали от предишната нощ. Джей знаеше, че няма право да казва нищо, но беше изумен от липсата на действие. Лейди Катрин се обърна хладно към него.
— Щом казвам, че не е възможно, означава, че е точно така. Проблемът е приключен.
Джей си даде сметка, че е прекрачил границата, но въпреки това не успя да се спре.
— Защо? — попита той. — Със сигурност е по-добре…
— Днес е денят на Унижението — обяви тя. — Не разбра ли каква е целта на вчерашните празненства?
Джей поклати глава. Нямаше и най-бегла представа за какво говори тя.
— Ела с мен — каза тя, а Джей веднага разпозна, че това е команда, застана послушно до нея и тя го поведе извън къщата към малка група овощни дървета — джанки, праскови, сливи и ябълки — и по пътечката към по-отдалечена градина. — Аз съм господар и господарка на Уилдън. Позицията ми е много висока и притежавам огромна власт. Да вземем теб за пример. Ти нахлу в земите ми. След залавянето ти можех да те обявя за роб. Можех да наредя да те бичуват. Или пък да отрежат ръцете или главата ти. Не е нужно да се допитвам до никого за нито едно от тези решения, нито да отговарям пред някого след това.
Джей реши, че ще е по-мъдро да замълчи.
— Обикновено възлагам подобни решения и наказания на съд, събран от местни мъже и жени. Трима мъже и три жени. Така ли е и при вас?
— Не съвсем. В моето село старите мъже съдят жените, а старите жени — мъжете. В Осенфуд всеки колеж решава за себе си.
— Добре, тук авторитетът съм само аз. Съдът решава дали ще даде присъда или милост. Само аз мога да отменя решението му. Обикновено не го правя.
Джей не разбираше накъде върви разговорът, но кимна. Беше интересно, а и никога не беше срещал човек, който може да даде заповед за смъртта на друг. Нито пък беше очаквал такъв човек да изглежда като лейди Катрин.
— Знаеш ли откъде произлиза силата ми?
Той поклати глава. Тя щеше да му обясни, така че нямаше смисъл да отгатва.
— Идва от хората, които съдя. Те ми дават цялата власт, а аз я предавам на съда. Умно, не мислиш ли? Разбира се, има и още много. Моята власт определя стойността на данъците, признаването на право на наследство, разпределянето на свободните земи, грижи се за отношенията на владението с външния свят, решава кои пътища трябва да се поправят, кои потоци да бъдат почистени. Аз притежавам мелниците в името на всички, а също и житниците, фермерското оборудване. Лесно е да се опияниш от подобна власт, не е ли така?
— Наистина нямам представа, господарке. Никога не съм имал никаква власт.
— В такъв случай ми повярвай. Нужен е само кратък момент на слабост и всеки мъж или жена може да си помисли, че властта му принадлежи, че е по-добър от хората, които управлява. Оттам започва тиранията, а ние сме я срещали много пъти в историите. Изучавал си ги, нали?
— Част от тях.
— Коя година от обучението ти е това?
— Шестата.
— Значи не си ги изучавал.
— Всъщност не.
— Никога не ме лъжи, Джей. Прощавам невежеството, но не и суетата. Ако не знаеш нещо, признай свободно. Хенари никога ли не ти го е казвал?
Джей кимна.
— Много пъти. Той ще потвърди, ако го питате. Все пак съм чел много от тези истории по свое желание, при все че не сме ги учили официално.
— А сега?
— Господарке, аз съм бедно фермерско момче. Ученик, който знае, че знае малко. През последния ден едва избегнах робството, срещнах фея, присъствах на чудно празненство, чух музика, каквато не бях чувал до този момент, изгубих момиче, чиято важност не разбирам, а сега се разхождам на слънце с жена, известна с най-невероятната власт и красота в Антеруолд. Правя всичко по силите си.
Лейди Катрин избухна в неудържим смях.
— Да, така е. Може би Хенари е прав за теб. Не бях мила с теб и се извинявам. Какво ще кажеш да започнем отначало и да бъдем приятели?